Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Щит“ ЕООД, ЕИК 105574295, чрез процесуалния си представител адв. Д.К срещу решение № 115 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 142/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 10758 от 13.03.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – ловно-рибарски магазин, находящ се в гр. В., ул. „Ц. С. В“ № 111, стопанисван от „Щит“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Оният довод на касатора е свързан с неправилна преценка на съда да счете за законосъобразна обжалваната ПАМ с оглед определения размер на срока й от 14 дни. Поддържа, че срокът от 14 дни на наложената ПАМ, определен от административния орган е изключително дълъг и не е съобразен с особеностите на констатираното нарушение. Посочва, че в обжалваната заповед липсват мотиви относно срока ПАМ, което опорочава административния акт, доколкото препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяната на решението заедно с оспорената заповед. Претендира се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – началник на отдел „Оперативни дейности“ В. Т, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, представляван от гл. юрк.. А в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С процесната ЗПАМ № 10758 от 13.03.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – ловно-рибарски магазин, находящ се в гр. В., ул. „Ц. С. В“ № 111, стопанисван от „Щит“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Установено е, че на 09.03.2020 г. в 16:00 часа е извършена проверка на обекта относно спазване на данъчното и осигурителното законодателство. Преди легитимацията на проверяващия екип е направена контролна покупка на 1 кутия чашки за въздушна пушка на стойност 10 лева, заплатени в брой от Б.Т, като за извършената покупка не е издаден фискален бон или ръчна касова бележка от кочан.
В процесната заповед е отразено, че е разпечатан КЛЕН от ФУ от 09.03.2020 г. от 0, 00 часа до 09.03.2020 г. до 23, 59 часа, от който е видно, че последният издаден фискален бон от ФУ е от 15, 40 часа за сума от 27, 50 лева. От ФУ е разпечатан междинен дневен отчет № 0000421 от 09.03.2020 г., като касовата наличност по ФУ е в размер на 27, 50 лева. При сравнение между сумата по междинен дневен отчет и изброената и записаната от МОЛ в описа е установена положителна разлика в размер на 33, 00 лева.
Въз основа на тези факти приходният орган е приел, че дружеството като задължено лице по Наредба № Н-18 от 13.12.2019 г. на МФ не е спазило реда и начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/ продажба, с което е изпълнен състава на чл. 25, ал. 1 вр. ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3 ЗДДС.
При определяне на продължителността на срока на ПАМ е посочено, че са взети предвид вида и обема на упражняваната дейност. Отразено е, че срокът от 14 дни е подходящ с оглед постигане на целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в проверявания обект, правилното отичитане на реализираните обороти, когато това е задължително и стриктното спазване на изискванията за въвеждане или извеждане на пари в касата, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика.
Съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед за ПАМ. Приел е, че посоченото нарушение е доказано, доколкото при извършената контролна покупка на стойност 10, 00 лева на посочената дата и час от страна на търговеца не е издаден фискален бон или касова бележка от кочан и с това дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушило чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Във връзка със срока на ПАМ съдът е посочил, че при съобразяване на принципа на съразмерност и с оглед тежестта на нарушението законосъобразно органът е определил срок от 14 дни на мярката, като продължителността е съобразена с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка или бележка от кочан. При извършената в посочения търговски обект – ловно-рибарски магазин на 09.03.2020 г. в 16:00 часа контролна покупка на 1 бр. кутия чашки за въздушна пушка на стойност 10, 00 лева не е издаден фискален бон или ръчна бележка от кочан, с което е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Основателно е твърдението на касатора, че в обжалваната заповед липсват мотиви относно срока на наложената ПАМ. В административния акт само общо е посочено, че при определяне продължителността на срока на запечатване на обекта са взети предвид вида и обем на осъществяваната дейност. Няма никакви конкретни изложени от административния орган обстоятелства по отношение на посочения търговски обект, а именно неговото местоположение, каква е клиентелата, какъв е оборотът му, за да се извърши преценка какъв точно е видът и обема на осъществяваната търговска дейност. Общо формулираните в заповедта формални изявления нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в обекта, правилното отчитане на реализираните обороти, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Следователно, не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
В този смисъл при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В процесния случай административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Следователно, като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, АС Благоевград е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което административният акт бъде отменен. В тази връзка не следва да се обсъждат другите доводи на касатора, касаещи разпореденото със заповедта на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС отстраняване на стоките от търговския обект.
С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени поисканите разноски в общ размер на 520 лева съгласно представения списък, представляващи 150 лева – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и съответно, 370 лева – внесена държавна такса за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 115 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 142/2020 г. по описа на Административен съд Видин, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10758 от 13.03.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – ловно-рибарски магазин, находящ се в гр. В., ул. „Ц. С. В“ № 111, стопанисван от „Щит“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Щит“ ЕООД, ЕИК 105574295 разноски в размер на 520 / пестотин и двадесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване.