Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Агенция по вписванията, подадена чрез юрисконсулт И.К, срещу решение № 2701 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3471 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено решението и да се присъдят сторените разноски.

Ответникът – „З"АД – Пловдив е обжалвало по съдебен ред отказ да бъде вписано обявяване на устава с № 20180404003716/26.04.2018 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, във връзка с което е било образувано т. д. № 332/2018 г. на ОС-Пловдив. По делото е била заплатена държавна такса в размер на 10, 00 лева и е упълномощен адвокат Данова, на която е заплатено адвокатско възнаграждения в размер на 200, 00 лева. Постановеният отказ на длъжностно лице при АВ е отменен с решение № 340 от 13.06.2018 г. постановено по т. д. № 332/2018 г. Окръжен съд – Пловдив.

Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. ТР № 1/2017 г. по т. д.№ 2/2016 г. на ОСС на ВАС разрешава въпроса за претенциите за...