Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2220/03.04.2017 г. на Административен съд София град по административно дело № 9990/2016 г.

Касаторът претендира неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди се, че посоченото правно основание не кореспондира с действителната фактическа обстановка. Според касатора, представеното Разрешение за поставяне е валидно до изтичане на уговорения срок на сключения договор за наем от 27.11.2013 г. Счита обжалвания административен акт за немотивиран тъй като в него не е посочено защо представеното разрешение за поставяне е прието за невалидно. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на ново, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът намира същата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на [фирма] срещу Заповед на кмета на Столична община с peгистрационен индекс № СОА16-РД96-121/19.07.2016 г. на кмета на Столична община.

При извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства, съдът е приел фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция: Административното производство е започнало по заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечения с вх. № 13636/19.04.2016 г. Заявлението е подадено от [фирма], като се иска категоризирането на кафене „[наименование]“, находящо се в [населено място] в градината на [наименование]. Кандидатства се за първа категория като заведението е с 20 места за сядане. Към заявлението са приложени документи по т. 6.1, 6.2, 6.6. Приложени са също справка за професионална и езикова квалификация на заетите лица в заведението; формуляр за определяне категорията на заведението за хранене и развлечения, в което е вписано, че собственик на обекта е Столична община като се стопанисва от жалбоподателя; анкетна карта.

На заседание от 27.04.2016 г. Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ОЕККТО), видно от Протокол № СО-ТО-587 е приела, че заявление вх. № 13636 е с непълен или нередовен комплект документи. До управителя на [фирма] е изпратено писмо с изх. № ПТМ16-ГР94-472/05.05.2016 г., с което заявителят е уведомен, че следва да представи следните документи - за въвеждане на обекта в експлоатация или разрешение за поставяне за заведение за хранене и развлечение и за образованието или професионалната квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя на обекта. Предоставен е 14-дневен срок от получаване на писмото, като е указано, че при неизпълнение на изискванията по чл. 129, ал. 1 ЗТ, на основание чл. 130, ал. 3 от същия закон, ще бъде отказана категоризация. Приложена е диплома за средно образование на лицето П. П. (стр. 51 - 54). Видно от Протокол № СО-ТО-596/06, 07.2016 г. на ОЕККТО е прието, че една от нередовностите, посочени по-горе, не е отстранена - „непредставено Разрешение за поставяне с валиден срок на действие“.

С. З № СОА16-РД96-121/19.07.2016 г. на заместник-кмета на Направление „Законност, координация и контрол“ при Столична община, на основание чл. 130, ал. 3 ЗТ и предвид Протокол № СО - Т0-596/06.07.2016 г. на ОЕККТО, поради неотстранени нередовности на заявлението с вх. № 13636, на [фирма] е отказано определяне на категория за заявения туристически обект.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съставът на АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при условията на заместване, във валидна писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочено е, че мотивите за издаване на обжалваната заповед са изложени в писмото, с което са дадени указания за изправяне на нередовност и в протокола на Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти, в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСВС.

Съдът е посочил, че както в административното, така и в съдебното производство не са представени доказателства относно наличието на документ, удостоверяващ законността на обекта. За неотносимо е прието представеното Разрешение за поставяне № 633, тъй като не се отнася до преместваемия обект, за който е отдаден по наем общинския имот, посочен в договора за наем. След анализ на разпоредите на чл. 56 ЗУТ и чл. 62, ал. 2 ЗУТ и чл. 23, ал. 4 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните информационни и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, съдът е обосновал извод за неоснователност и недоказаност на твърденията на дружеството, че представеното разрешение за ползване е издадено за срока на действие на договора за наем и е валидно до 27.11.2018 г. От представените по преписката документи по чл. 129, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, е прието за установено, че към датата на депозиране на заявлението за категоризация, за заявителя [фирма] не е налице правно основание да ползва и стопанисва павилиона като туристически обект, тъй като същият е незаконен по смисъла на ЗУТ и за него не е представено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Решението е правилно като краен резултат.

В касационната жалба бланкетно е посочено като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да са изложени конкретни оплаквания в тази насока.

По отношение на възражението за неправилно приложение на материалния закон:

Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГКВС, мотивите към административния акт или за отказа за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В случая в представения по делото Протокол № СО-ТО-596/06.07.2016 г. на ОЕККТО изрично е посочено, че не е представено разрешение за поставяне с валиден срок на действие, поради което е прието, че са налице неотстранени нередовности по смисъла на чл. 130, ал. 3 ЗТ. За тези нередовности дружеството е уведомено с писмо, като му е предоставен срок за отстраняването им. Ето защо доводите на касатора за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо, АПК, състоящо се в липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед, са неоснователни.

В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) се съдържат изброени приложенията към заявлението за категоризация за заведения за хранене и развлечения. В т. 7 на същата разпоредба е посочено, че към заявлението се представя документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта при спазване изискванията на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), съответно разрешение за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност - за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове.

Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За посочените обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината (чл. 56, ал. 2, изр. първо ЗУТ).

В случая по делото е представено Разрешение за поставяне № 633 от 22.04.2010 г. на главния архитект на СО, с което на кмета на СО е разрешено поставянето на павилион за пресни сокове и маси за консумация, намиращ се в градина [наименование], район „[район]”, по схема за разполагане, одобрена от главния архитект на СО и сключен Договор за наем № РД-56-206/22.04.2010 г. Разрешението за поставяне е издадено на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ и за срок от 22.04.2010 г. до 31.10.2014 г.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от действащата към датата на издаване на представеното разрешение за поставяне Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община отм. а с НАРЕДБА за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета с Решение № 717 по Протокол № 71 от 6.11.2014 г. на Столичен общински съвет), разрешение за поставяне на преместваеми обекти се издава за срока на договора, съгласието или споразумението със собственика на имота, но за не повече от пет години.

В съответствие с чл. 30, ал. 1 от сега действащата Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, разрешение за поставяне на преместваеми обекти и на рекламни елементи се издава за срока на договора със собственика на имота или за срока на даденото съгласие от собственика на имота, но за не повече от десет години. Ал. 5 на същата разпоредба предвижда в случай на удължаване срока на договора или на съгласието по ал. 1 автоматично се удължава и срокът на издаденото разрешение за поставяне, но за не повече от максимално допустимото по ал. 1.

От представените по делото доказателства се установява, че в представеното разрешение за поставяне е посочен друг договор (от 2010 г.), а не представения от дружеството Договор за наем № СО-РД-566-38/27.11.2013 г. Следователно в случая не може да намери приложение както разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от отменената Наредба отм. , така и тази на чл. 30, ал. 1 от действащата. В предоставения на дружеството срок за установяване на този факт (представяне на разрешение за поставяне с валиден срок на действие), последното не представя доказателства, поради което постановеният отказ е законосъобразен. При липса на издадено разрешение за поставяне на процесния преместваем обект към датата на произнасяне на административния орган, правилно същият е отказал определяне на категоризация.

Фактическото основание послужило на административния орган да постанови обжалвания отказ е, че дружеството не е представило разрешение за поставяне с валиден срок на действие, а не поради липсата на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, поради което доводите на първоинстанционния съд в тази насока са неотносими към предмета на спора.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК на ответника се дължат разноски в размер на 600 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.09.2017 г.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2220/03.04.2017 г. на Административен съд София град по административно дело № 9990/2016 г.

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Столична община сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.