Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:ДОБРИНКА АНДР. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаВ. П. по адм. дело № 9382/2021

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А., подадена чрез адв. З., против решение № 525 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 10713/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №РНД20-РД56-245/30.09.2020 г., на кмета на Р. Н. - Столична община, с която е наредено изземването на общинско жилище, находящо се в гр.София, [район], [жк], [жилищен адрес]. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е указал доказателствената тежест в процеса и не е дал адекватни указания на страните за доказване на правнорелевантните факти. Сочи, че изводите на съда са в явно противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че с издаването на процесната заповед за изземване на жилището е нарушен чл.6 от АПК и са причинени несъразмерни с целта на издаването на административния акт вреди. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора с което обжалвания административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – кметът на Столична община, район „Надежда, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на подадената жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд София - град, е отхвърлил жалбата на С. А. от гр. София, против заповед №РНД20-РД56-245/30.09.2020 г., на кмета на Р. Н. - Столична община, с която на основание чл. 65 от ЗОбС и чл. 34 от НРУУРОЖТСО е наредено да се изземе по административен ред недвижим имот - общинско жилище, находящо се в гр.София, [район], [жк], [жилищен адрес]. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не е доказал, че владее имота на правно основание. Приел още, че със заповед № РНД16-РД66-19/06.06.2016 г. на кмета на Столична община-район Надежда настанителни права възникнали единствено за Н. А. настанен в процесното общинско жилище, като едночленно семейство. Преценил, че от приложените по делото справки за настоящ и постоянен адрес на жалбоподателя е видно, че към момента на издаване на настанителната заповед, роденият на 03.08.2001 г. С. А. не е живеел в едно домакинство със своя родител и наемател на процесното жилище Н. А.. Счел, че данни в обратна насока се съдържат единствено в подадената от наемателя Декларация с вх. № РНД17-ГР00- 71/11.12.2017 г. по описа на СО-район Надежда, в която е бил посочен С. А.. Преценил, че същата декларация е съставена след възникване на облигационното правоотношение и е инцидентен факт, който не се подкрепя от нито едно от останалите доказателства по преписката. Въз основа на установените по делото факти съдът е приел, че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземане на общинския имот. При наличие на кумулативните предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл.65 ал.1 от ЗОС, съдът е стигнал до правен извод за неоснователност на подадената жалба. Решението е правилно.

За да се осъществи съставът на чл. 65 ал. 1, предложение първо от ЗОС е необходимо да е установено по делото, че имотът е общинска собственост, че се държи от друго лице и че това лице няма основание да извършва тези фактически действия по държане на имота. В случая съдът е установил, че при издаване на настанителната заповед на Н. А. в общинското жилище, неговият син не е адресат на заповедта в качеството му на член на неговото семейство. Точно е преценено, че по делото липсват доказателства касаторът да е пребивавал продължително в процесното жилище, което да го направи „негово“, по смисъла на чл.8 от ЕКПЧОС, а подадената от него на 10.03.2020г.(една седмица след смъртта на Н. А.) декларация за включването му в настанителната заповед не валидира наемното правоотношение и не представлява правно основание да се владее процесния имот. Липсва логика лице с постоянен адрес в район „Люлин“-Столична община и настоящ адрес в район „Връбница“-Столична община, да бъде настанен в общинско жилище, несъответстващо на адресната регистрация на процесния имот. Следователно, както административният съд правилно е приел, за С. А. не е възниквало правото да ползва общинското жилище, в което е бил настанен неговият баща.

Напълно несъстоятелни са доводите в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на чл. 171 от АПК. С изрично определение от 27.11.2020 година на страните е дадена възможност да направят доказателствени искания и да представят доказателства в открито съдебно заседание по делото. На жалбоподателя изрично е указано, че носи тежестта да докаже, че е живял в едно домакинство с титуляра на настанителната заповед и че отговаря на условията по чл. 5 от приложимата Наредба на Столична община. Действително, доказателства извън представените в административната преписка не са представени от страните. Това обаче не означава, че доказателствената тежест не е разпределена правилно. Органът, с представените в производството доказателства е доказал наличието на предпоставките за издаване на процесната заповед.

Според чл. 65, ал. 1 ЗОС, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Предвид установеното от фактическа страна, тези изисквания са изпълнени за имота, предмет на заповедта - за него има съставен Акт за общинска собственост № 72/14.01.1997 г., установено е по несъмнен начин, че към момента на издаване на заповедта имота е в държане на С. А., като твърденията му, че има правно основание за това държане не се подкрепят от представените доказателства.

Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил несъответствието на оспорената заповед с принципа на съразмерност и чл. 8 от ЕКЗПЧОС. В изложените мотиви съдът е обсъдил съответствието на процесната заповед с посочения текст на Конвенцията, като е установил, че не са нарушени както принципа на съразмерност, така и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като в случая става въпрос за общинско жилище, което неправомерно се обитава от жалбоподателя. Възможността за засягане на претендираните от касационния жалбоподател права е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Принципът на съразмерност изисква административния акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която се издава акта. В конкретния случай той е неприложим. Касаторът не е доказал твърдението си, че е живял с баща си приживе в едно домакинство, нито че е картотекиран по съответния ред, като нуждаещ се от жилище, за да бъдат взети предвид тези обстоятелства при осъществената от съда преценка и съобразяване с принципа на съразмерност, визиран в АПК.

Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 525 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 10713/2020 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА С. А. от гр. София, да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. А. п/ Владимир Първанов