Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К., в качеството й на председател на Общинския съвет Кюстендил, срещу Решение № 158 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 161/2016 г. от Административен съд Кюстендил с подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество.
Ответната страна – Религиозна институция [ЮЛ] със седалище [населено място], представлявано от Е. Д. Н., в качеството му на председател на Съвета на старейшините, А. М., Н. К., Ц. К., В. Д., Г. С. Л. и Л. С., всички те чрез пълномощника си адв. В. С., в отговор депозират становище за неоснователност на касационната жалба, което се поддържа и в открито съдебно заседание.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е преценил, че общинският съвет е нарушил материалноправната си компетентност като е излязъл извън рамките на ограничените от чл. 76, ал. 3 АПК нормотворчески правомощия. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Производството пред решаващия съд се е развило по реда на чл. 185 и сл. АПК по жалба на Религиозна институция [ЮЛ] със седалище [населено място], срещу разпоредбата на чл. 19 и срещу т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба за дейността на религиозните общности на територията на О. К, приета с Решение №7 5 от 27.03.2008 г., изм. и доп. с Решение № 414 от 29.08.2013 г. изм. и доп. с Решение №565 от 06.02.2014 г. на ОбС - Кюстендил.
С решението си съдът е обявил нищожността на оспорваните разпоредби и е осъдил ОбС – Кюстендил да заплати на РИ [ЮЛ] съдебни разноски в размер общо на 630 лева.
За да мотивира този правен резултат съдът е приел, че общинските съвети разполагат с предоставената им от закона нормотворческа компетентност, която обаче е ограничена по териториален и предметен обхват. Те приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, но съобразно нормативните актове от по-висока степен. В така ограничената тяхна нормотворческа компетентност не се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава, т. е. ОбС не е материално компетентен да урежда въпрос, уреден от нормативен/-ни акт/-ове от по-висока степен. В контекста на така изложените принципи на нормотворческата дейност на общинските съвети, съдът е приел оспорените разпоредби на Наредба за нищожни, тъй като материята се регулира с норми от ЕКПЧОС – чл. 9, ал. 2, Конституцията на РБ - чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2, ЗВ (ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА) - чл. 1, чл. 5 и чл. 6, чл. 7 и чл. 8. Като допълнителен аргумент към извода си за невалидност на оспорените текстове на наредбата съдът е посочил липсата на законова делегация за приемането им. Специалният ЗВ (ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА) не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него обществени отношения. Такава възможност няма установена и в ЗМСМА, включително за приемане на наредби в изпълнение за правомощията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1 от същия. Въз основа на това съдът е направил извод, че атакуваните разпоредби на наредбата се приети без законова делегация, при липса на правно основание, което води до извод за липса на материална компетентност на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, събрани в пълен обем доказателства, анлизирани в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е извел съответни на материалния закон правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав.
Не е спорно, че по изричната обща разпоредба на чл. 76 АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение.
Не се спори също, а и съдът правилно е посочил, че съгласно специалния закон – ЗМСМА – в сферата на правомощията на общинските съвети (чл. 17 от с. з.) не се включва дейност, свързана с вероизповеданията, още по-малко нормотворческа. Тази дейност е изцяло в правомощията на държавата.
Съдът прецизно е изследвал относимата правна уредба, която е анализирал, и въз основа на този анализ е стигнал до верния правен извод, че с оспорваните разпоредби общинският съвет е уредил обществени отношения, които вече са уредени със ЗВ (ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА). По този начин, с преуреждането на вече регулирани обществени отношения и въвеждането на допълнителни забрани, непредвидени в закона, ОбС е нарушил материалната си компетентност, като е излязъл извън рамките на ограничението по чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 ЗНА.
След като нормативният акт е приет извън материалната компетентност на административния орган, то същият е нищожен, както правилно е приел решаващият съд и не поражда целените с него правни последици.
Възражението на касатора, че с приемането на наредбата се цели опазване на обществения ред в града и превантивно да се опазят правата на останалите членове на обществото е неоснователно и не санира порока нищожност. Опазването на обществения ред безспорно е и задължение на ОбС, но е недопустимо с тази цел да се нарушават основни принципи на правото и императивни норми на закона.
Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено и достатъчно за отмяна на оспорвания акт.
При така изложените съображения обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Същата е направена своевременно, процесуалният представител на страната – адв. В. С. е представила договор за правна защита и съдействие от 22.01.2018 г., съгласно който е договорено и заплатено в брой възнаграждение за правна помощ и съдействие в размер на 600 лева, представен е и списък на разноските, изискуем по силата на чл. 80 ГПК. Насрещната страна не е направила възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 161/2016 г. от Административен съд Кюстендил.
ОСЪЖДА Общинския съвет Кюстендил да заплати на Религиозна институция [ЮЛ] със седалище [населено място], [улица], кв. [жк], представлявано от Е. Д. Н., в качеството му на председател на Съвета на старейшините, А. М., Н. К., Ц. К., В. Д., Г. С. Л. и Л. С. СУМАТА от 600 (шестотин) лева, представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.