Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2395/25.11.2016г., постановено по адм. дело № 1750/2016г. по описа на Административен съд-Варна, в частта в която е отменен Ревизионен акт № 081302661/17.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 739/6.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с който са определени задължения за данък върху добавената стойност за д. п.м. 05.2018 г. в размер на 41191, 56 лв. и лихва 16444.09 лв., за д. п. м. 06.2008 г. - 93681.92 лв. и лихва – 35479, 05 лв., за д. п. м. 7.2008 г. – 22227, 62 лв. и лихва 8518.08 лв., за д. п.м. 7.2009 г. – 50851.58 лв. и лихва 11 240.23 лв., за д. п. м. 09.2009 г. – 8008.42 лв. и лихва – 1770, 18 лв.

В касационната жалба е посочено, АС-Варна неправилно е приел, че са налице всички законови предпоставки за наличие на ВОД от страна на [фирма] към румънските контрагенти. Според касатора неправилен е извода на съда, че за определянето на една доставка като вътреобщностна не следва да имат значение обстоятелствата дали получателят й я е декларирал, дали може или не може да бъде намерен от данъчните власти на държавата-членка, където той е установен, дали упражнява дейност на заявения си адрес, дали се явява на проверка пред тях, дали основният му предмет на дейност съвпада с този на процесната доставка. Неправилно съдът е кредитирал представените потвърждения и е формирал извод за реалност на ВОД. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни...