Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Настоящото административно дело № 9310/ 2016 г. по описа на ВАС е образувано по подадена от С. И. А. жалба против Решение № 94-00-960/ 15.07.2016г. на Министъра на културата, с което е отказана регистрацията на Панагюрското златно съкровище, като частна колекция, собственост на откривателите П., М. и П. Д. и семейство Т.. Твърди, че решението представлява документ с невярно съдържание, съдържа неистини, не е обосновано, издадено е без законни мотиви и е противоконституционно. Първоначално жалбата е заведена в Административен съд София град (АССГ), като с Определение № 4704/ 22.08.2016 г. по адм. дело № 7859/ 2016 г., е оставена без разглеждане жалбата на С. А. срещу Решение № 94-00-960/ 15.07.2016 г. на Министъра на културата и е изпратено делото по подсъдност на Върховния административен съд (ВАС) на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК.

След получаване на делото от ВАС с Разпореждане на председателя на трето отделение от 26.09.2016 г. са дадени указания на жалбоподателя да уточни дали жалбата е насочена срещу Решение № 94-00-960/ 15.07.2016 г. или се касае до предявен иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК.

Жалбоподателят С. А., е представила жалба– уточнение от 03.10.2016 г., видно от която, предмет на оспорване е Решение № 94-00-960/ 15.07.2016 г. на Министъра на културата, с което е отказана регистрация на Панагюрското златно съкровище, като частна колекция, собственост на откривателите П., М. и П. Д. и семейство Т. по молба вх.№ 94-00-960/ 17.06.2016 г. при Министерство на културата, подадено от С. И. А..

С Определение № 4377/ 07.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2037/ 2016 г. по описа на ВАС, същото дело на основание чл. 213 от ГПК е присъединено за съвместно разглеждане към настоящото адм. дело № 9310/ 2016 г. по описа на ВАС.

Същото определение е било атакувано и в резултат с Определение № 6209/ 17.05.2017 г. по адм. дело № 5386/ 2017 г. на ВАС е оставена без разглеждане частната жалба на С. И. А. от [населено място], срещу Определение № 4377 от 07.04.2017г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2037/ 2016г., с което делото е присъединено към адм. дело № 9310/ 2016г. по описа на ВАС и е прекратено производството по делото.

В резултат на частните жалби на С. И. А. и П. И. Ц., срещу двете протоколни определения от 12.06.2017г., постановени от тричленен състав на ВАС - трето отделение по адм. дело № 9310/ 2016г. с първото, от които е оставено без уважение искането за разделяне на присъединеното адм. дело № 2037/ 2016г. по описа на ВАС и адм. дело № 9310/ 2016г., а с второто определение е оставено без уважение искането за изпращане на адм. дело №2037/ 2016г., за разглеждане на АССГ е образувано дело пред петчленен състав на ВАС.

С Определение № 8921 от 10. 07. 2017 г. по адм. дело № 7717/ 2017 г. на ВАС е оставена без разглеждане частната жалба на С. И. А. и П. И. Ц. срещу протоколни определения от 12.06.2017г., постановено от тричленен състав на ВАС - трето отделение по адм. дело № 9310/ 2016г., и е прекратено производството по делото.

Присъединеното дело № 2037/ 2016 г. е образувано по жалба на П. И. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. И., срещу Решение № 94-00-2129/ 04.01.2016 г., подписано от Заместник - министъра на културата, съгласно Заповед № РД-09-1 от 04.01.2016 г., с което е отказана регистрация на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, собственост на откривателите - братята П., П. и М. Д. и семейство Т., съгласно молба с вх. № 94-00-2129/ 23.11.2015г. от П. И. Ц.. В жалбата на лицето са направени оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради нарушения на материалния закон и е поискано същият да се отмени като документ с невярно и подвеждащо съдържание. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

О. М на културата с молба представя заверено копие на административната преписка към Решение № 94-00-960/ 15.07.2016 г. на Министъра на културата, както и административната преписка към Решение № 94-00-2129 от 04.01.2016 г. на Зам. министъра на културата.

Съдът, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1.1. Видно от приложената по делото преписка (на л. 61- 62) министърът на културата е бил сезиран с молба от 17.06.2016 г. на С. И. А. за вписване като частна колекция на Панагюрското златно съкровище по чл. 102 ЗКН като собственост на откривателите братя Д. и собствениците на земята сем. Т..

С Решение № 94-00-960/ 15.07.2016 г. Министърът на културата е ОТКАЗАЛ РЕГИСТРАЦИЯ на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, собственост на откривателите - братята П., П. и М. Д. и семейство Т..

Изложени са аргументи, че според данните в регистъра на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство, Панагюрското златно съкровище е регистрирано във основен фонд на Регионалния археологически музей - Пловдив на 29.12.1949 г. с инвентарни номера, 3196, 3197, 3198, 3199, 3200, 3201, 3202, 3203 и 3204, като публична държавна собственост съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), а вещите, публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

Срещу така издаденото решение е подадена жалба до АССГ от лицето, чрез процесуален представител адв. И., която след като е препратена по компетентност е предмет на настоящото производство.

1. 2. На съда служебно е известно предходното административно правоотношение между същите страни, с идентичен предмет. Това производство е инициирано с молба вх. № 94-00-597 от 11.04.2012 г. на С. И. А. за регистрация на частна колекция – Панагюрско златно съкровище в регистъра по чл. 102 и чл. 109 от ЗКН „като собственост на откривателите братя П., П. и М. Г. Д. и собственика на земята Г. Н. Т.”.

Административният орган е намерил молбата за вписване на съкровището в регистъра по чл. 102 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН) на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство, като частна колекция за неоснователна и е постановил отказ.

В своите мотиви сочи, че към момента на откриване на Панагюрското златно съкровище е бил в сила Законът за старините от 1911 г. (ЗСт), като съгласно чл. 14 от същия откритите в държавна, окръжна или общинска собственост старини принадлежат на държавата. Посочено е още, че Панагюрското златно съкровище, като движима културна ценност, е заведено в основен фонд на Регионалния археологически музей Пловдив (РАМ) с инвентарни номера от 3196 до 3204 като статута му е непроменен или оспорван през годините, т. е. от датата на откриването му собствеността е само и единствено държавна.

1.3. С. И. А. е подала жалба срещу този отказ, обективиран в Писмо изх. № 94-00-597 от 15.06.2012 година за вписване на съкровището в Регистъра по чл. 102 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО). По жалбата е образувано адм. дело № 8663/ 2012 година на ВАС, трето отделение. При извършената служебна проверка за допустимост на жалбата, съдът я е приел за процесуално недопустима в частта й, касаеща искане за обявяване нищожността на вписването на съкровището в Инвентарната книга на Регионалния музей - Пловдив. Останалата част от жалбата, насочена срещу отказа на министъра на културата е разгледал по същество. Извършил е проверка за законосъобразност на административния акт на всички отменителни основания по чл. 146 от АПК.

В резултат с Решение № 4842 от 8.04. 2013 г. по адм. дело № 8663/ 2012 година на Върховния административен съд е ОТХВЪРЛЕНО оспорването, по жалбата на С. И. А. от [населено място], срещу Писмо изх. № 94-00-597 от 15.06.2012 г., подписано от Заместник министъра на културата, в което е обективиран отказ на административния орган за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО). Постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба пред петчленен състав на ВАС. С Решение № 13825 от 23.10.2013 г. по адм. дело № 8436/ 2013 година на Върховния административен съд, петчленен състав постановеното решение е оставено в сила.

В резултат на искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК е постановено Решение № 8632 от 24.06.2014 г. по адм. дело № 6657/ 2014 г., седемчленен състав - Първа колегия на ВАС, с което е ОТХВЪРЛЕНО искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на Решение № 4842 от 8.04.2013 г. по адм. дело № 8663/ 2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение, оставено в сила Решение № 13825 от 23.10.2013 година по адм. дело № 8436/ 2013 година на Върховния административен съд, петчленен състав.

2.1. От приложената по делото преписка се установява, че П. И. Ц. от [населено място] е подал до Министъра на културата молба № 94-00-2129/ 23.11.2015 г. за вписване на Панагюрското златно съкровище в регистъра по чл. 102 ЗКН като частна колекция по чл. 102 ЗКН като собственост на откривателите братя Д. и собствениците на земята сем. Т.. В подкрепа на искането си към молбата са приложени писмени доказателства, от които молителят черпи основания да твърди, че златните предмети от съкровището са открити в имот, собственост на сем. Т., както и нотариално заверена декларация от С. К. – бивш околийски началник.

2.2. С Решение № 94-00-2129 от 04.01.2016 г. Заместник - министърът на културата е отказал да удовлетвори молбата. За да постанови този резултат административният орган се позовал на отсъствието на доказателства за промяна на собствеността на съкровището, съгласно чл. 102, ал. 2, т. 2 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО).

Административният орган е приел, че П. Ц. не е доказал претендираното от него право на собственост върху Панагюрското златно съкровище и качеството си на колекционер по смисъла на чл. 109 от ЗКН, като съкровището от регистрирането му през 1949 г. до настоящия момент има статут на културна ценност „национално богатство” – публична държавна собственост, поради което е отказал вписването му в регистъра по чл. 102 от ЗКН, като собственост на откривателите му и на сем. Т..

Срещу така издаденото решение от лицето е подадена жалба, която след като е присъединена за съвместно разглеждане към настоящото адм. дело № 9310/ 2016 г. по описа на ВАС също е предмет на настоящото производство.

2.3. На съда служебно е известно предходното административно правоотношение между същите страни, с идентичен предмет - П. И. Ц. е подал до министъра на културата молба № 94-00-0176/ 7.02.2011г. за регистрация на частна колекция. В молбата се твърди, че Панагюрското златно съкровище не е придобито от държавата по законен ред и че откривателите му, както и техните наследници, са били ощетени. Поискано е на съкровището да бъде признат статут на частна колекция, притежание на наследниците на братята П., П. и М. Д., да бъдат "възстановени материалните и нематериални щети, нанесени на откривателите на Панагюрското златно съкровище и техните наследници през изминалите години" и Панагюрското съкровище да бъде "…съпътствано от имената и лицата на откривателите му, както и от точните факти около откриване и предаване на съкровището на всички изложби и издания, в които съкровището участва ..".

С Решение № 94-00-0176/ 3.04.2013 г. Министърът на културата е отказал регистрацията на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, собственост на наследниците на П. Д., П. Д. и М. Д.. Органът се позовал на отсъствието на доказателства за промяна на собствеността на съкровището съгласно чл. 102, ал. 4 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО). Според данните в регистъра на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство, Панагюрското златно съкровище е регистрирано във фонда на Регионалния археологически музей - Пловдив на 29.12.1994 г. като публична държавна собственост съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), а вещите, публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. П. И. Ц. е подал жалба срещу Решение № 94-00-0176/3.04.2013 г. на министъра на културата с оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради некомпетентност на издателя на акта и нарушения на материалния закон и е поискано да се обяви за нищожен или да се отмени.

2.4. Същата претенция на П. Ц. и постановеното по нея решение на министъра на културата е било предмет на проверка за законосъобразност по адм. дело № 12389/ 2013 г. по описа на ВАС, трето отделение, който с Решение № 15959 от 02.12.2013 г. е отхвърлил жалбата на Ц., като неоснователна и недоказана. Решението на тричленния състав е потвърдено с Решение № 5423 от 22.04.2014 г., постановено по адм. дело № 914/ 2014 г. от петчленен състав на ВАС.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Според научната и културната им стойност те могат да получат статут на национално богатство по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКН.

Съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗКН министърът на културата, въз основа на експертно заключение по ал. 2, т. 1, издава заповед за предоставяне на статут на национално богатство и разпорежда вписване на културната ценност като национално богатство в регистъра на движимите културни ценности.

Движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство, подлежат на вписване в регистър, който се води от Министерството на културата. Редът за водене на регистъра и обстоятелствата, подлежащи на вписване се определят с наредба на министъра на културата (чл. 107, ал. 2 ЗКН). Съгласно чл. 23 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности (Наредбата от 03.12.2009 г.), в регистъра се вписват следните обстоятелства: наименованието и класификацията на културната ценност или колекцията, както и индивидуализиращи данни за нея, данни за музея, извършил идентификацията: номер и дата на експертното заключение; номер и дата на удостоверението, а за вещи, придобити от музея - данни за вписването в инвентарната книга; за културна ценност или колекция, национално богатство, - номер и дата на заповедта на министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство; индивидуализиращи данни за собственика и държателя на културната ценност или колекцията.

Според определенията, дадени в чл. 108 и чл. 109 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), колекцията представлява съвкупност от движими културни ценности, които в своята цялост и тематична свързаност имат научна и културна стойност, а колекционер е всяко физическо или юридическо лице, собственик или държател на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по регистър на движимите културни ценности.

Двете молби на С. А. и П. Ц., които имат идентично съдържание и цел за регистрация на частна колекция са подадени до компетентния административен орган. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 15 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) министърът на културата води регистри на видовете културни ценности, на музеите, както и други регистри, предвидени в този закон, от което следва, че именно този орган има правомощие да разпореди вписване или промяна на вписването на обстоятелствата в съответния регистър.

Съгласно послужилата за основание за отказите чл. 102, ал. 2 от ЗКН в Министерството на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство по реда на чл. 100. Правото на вписване на движими културни ценности във водения от министъра на културата регистър на движимите културни ценности по чл. 102 ЗКН или правото да се иска вписване на промяна са обусловени от установяването на правото на собственост върху културната ценност.

В настоящия съдебен акт, поради идентитета и целенасоченост на молбите, както и получените еднозначни откази, оспорванията срещу тях ще бъдат разгледани едновременно. Въпросът пред адм. орган е бил дали молбите на двете лица са допустими и основателни. В случая сезираният министър не се е справил с отговора на първия въпрос относно допустимостта на исканията. Без да разгледа въпросът относно допустимостта, адм. орган се е произнесъл по тяхната неоснователност и е постановил аргументирани откази - във формата на административни актове. Едва след събиране на доказателства и преценяване на чл. 27 от АПК, би могло да се прецени допустимостта на молбата и ако същата е допустима, да пристъпи към разглеждане на нейната основателност.

При условие, че бе разгледал този въпрос министърът следваше да съобрази с наличието на Писмо изх. № 94-00-597 от 15.06.2012 г. на Заместник министъра на културата, в което е обективиран отказ на административния орган на молба вх. № 94-00-597 от 11.04.2012 г. на С. А. за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО). Същият акт е потвърден с Решение № 4842 от 08.04. 2013 година по адм. дело № 8663/ 2012 година на Върховния административен съд, Трето отделение.

В производството по допустимост адм. орган следваше да съобрази и с Решение № 94-00-0176/ 3.04.2013 г. на министъра на културата, с което е отказал регистрацията на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, собственост на наследниците на П. Д., П. Д. и М. Д. по молба № 94-00-0176/ 7.02.2011г. на П. И. Ц. от [населено място]. След оспорване същият акт е потвърден, като с Решение № 15959 от 02.12.2013 г. по адм. дело № 12389/ 2013 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на Ц., като неоснователна и недоказана.

Несъществените различия в съдържанието на последователно издадени актове не променят факта на тяхната идентичност. След като са били налице откази на двете лица за регистрацията на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, то последващи техни молби са недопустими, като повторните решения, които пререшават въпроса са недействителни.

Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, преди откриване на производството по издаването на административния акт, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани и организации и първата предпоставка от тях е влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

С. Р № 15901 от 22.12.2009 г. по адм. дело № 8370/ 2009 г., шесто отделение на ВАС в такъв случай нов административен акт не се издава, а само в отговора до гражданина се посочва преди това издадения административен акт. Не е необходим нов акт, тъй като правните последици са налице и целения резултат е постигнат.

Преценката дали е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни или не е такъв зависи от това дали първия отказ е стабилизиран и в частност дали е обжалван. В случая първите откази са стабилизирани, влезли в сила и потвърдени при осъществения съдебен контрол.

Постановените откази са потвърдени с Решение № 15959 от 02.12.2013г. по адм. дело № 12389/ 2013 г. и Решение № 4842 от 8.04. 2013 г. по адм. дело № 8663/ 2012 г. на Върховния административен съд.

По този начин спорът между страните по отношение искането за вписване на Панагюрското златно съкровище в регистъра по чл. 102 ЗКН е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Влезлите в сила съдебни решения се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. те са задължителни за страните в процеса, и за всички останали субекти, вкл. съдебни органи и органи от изпълнителната власт, какъвто е министърът на културата – чл. 297 и чл. 298 ГПК.

В Решение № 15959 от 02.12.2013 г. по адм. дело № 12389/ 2013 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на Ц., като неоснователна и недоказана се приема, че при наличието на вписване в регистъра по чл. 102 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), според което движимите вещи, включени в Панагюрското златно съкровище, представляват публична държавна собственост, не би могло да се приеме друго в рамките на образуваното пред министъра на културата административно производство.

В Решение № 4842 от 08.04.2013 г. по адм. дело № 8663/ 2012 г., трето отделение на ВАС се приема, че от 29.12.1949 година до настоящия момент Панагюрското златно съкровище, като движима културна ценност е "национално богатство".

Настоящият съдебен състав подкрепя тези изводи, като счита, съкровището за национално богатство, емблематичен исторически знак за културното наследство на Р.Б.Н високо място в пантеона на националните достижения не следва да се оспорва, ревизира или видоизменя, в преследване на частни цели, защото е свързано с общонационалната гордост и с формиране на народопсихологията, осъзнаването на българщината. Именно затова нови молби със същия предмет, подавани от същите страни не следва да се разглеждат, както поради тяхната недопустимост от правна страна, така и поради тяхната безпредметност и противопоставимост на горното.

Административните актове се ползват със стабилитет. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи – чл. 99 АПК. Повторен акт, издаден вън от техните хипотези, е нищожен.

Идентичността на предмета и страните между преходния и издавания административен акт е абсолютна отрицателна предпоставка за образуване на административното производство. Последващите молби, по които са издадени процесните откази, са били недопустими съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. В случая е била налице пречка за издаването на искания административен акт, тъй като по идентични заявления Министъра на културата се е произнесъл с влезли в сила откази, поради което е следвало да остави без разглеждане новите искания по молба от 17.06.2016 г. и молба от 23.11.2015г.

Издадените актове, при наличието между същите страни на влезли в сила актове със същия предмет, се явяват нищожни. Въпросът за нищожността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 2 АПК съдът следи служебно, поради което следва да се обяват оспорените решения за нищожни.

Водим от горното, на основание чл. 173, ал. 1, вр. чл. 172, ал. 2 и чл. 146, т. 1 АПК, Върховният административен съд състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 94-00-960/ 15.07.2016г. на Министъра на културата.

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 94-00-2129/ 04.01.2016 г., на Заместник - министъра на културата.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.