Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на регионална дирекция „Гранична полиция“-Русе, срещу Решение № 82 от 01.07.2016 г., постановено по административно дело № 82/2016 г. от Административен съд Видин, с което е отменена негова заповед № 868/18.04.2016 г. и РДГП-Русе е осъдена да заплати на В. И. Ф. разноски за производството в размер на 500 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Не претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответната страна В. И. Ф. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, Административен съд Видин е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на В. И. Ф.-началник база „Гранични полицейски кораби“ [населено място] при РДГП Русе, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР, за това, че Ф. е нарушил служебната дисциплина като не е осъществил контрол на подчинените му служители по повод извършена от тях проверка на моторен кораб „Миротворец“ и изготвяне на протокол за тази проверка на осн. чл. 81 ЗМВР, и не е изискал от началника на 01 група ГПК към БГПК [населено място] такъв протокол, поставяйки резолюция за архивиране докладната записка „КД“/към дело/.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204 ЗМВР, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта а закона.
Настоящият състав приема, че решението е правилно като краен резултат.
Неправилен е извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР вр. чл. 16 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Липсата на издаване на писмена заповед по образец, с която държавният служител срещу когото се извършва проверката не е запознат с нарочен подпис и отбелязване на дата и час, не може да се възприеме като пречка за реализиране правото на защита на същия в настоящия случай. Дисциплинарното производство е започнало със заповед №4066з-330/05.02.2016г. на директора на ГДГП Русе, в която е определена комисия за извършване на проверка за допуснати нарушения на служебната дисциплина. Именно по повод извършваната проверка на основание цитирана заповед Ф. е изготвил докладна записка УРИ-293/11.02.2016г. Тази докладна е цитирана в изготвената справка за резултатите от извършената проверка, с която справка наказаното лице е запознато, и по която е депозирало писмено възражение от 01.03.2016г. Няма данни по делото наказаното лице да е препятствано да участва в дисциплинарното производство, както и да не му е била дадена възможност да участва лично или чрез определен от него служител в това производство.
Споделя се обаче извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесната заповед, изразено в погрешна правна квалификация на извършеното нарушение. В. Ф. е наказан за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, като същевременно му е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца“ на осн. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, което според цитираната разпоредба се налага за неупражняване на контрол над подчинени. За посоченото от ДНО извършено нарушение „неизпълнение на служебни задължения“, в ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „порицание„ по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Неяснотата относно вмененото нарушение и съответно наложеното наказание е пречка наказаното лице да организира адекватно защитата си.
На следващо място законосъобразно Административен съд Видин е счел, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение. Не се установява от представените по делото доказателства Ф. да е нарушил изискванията на т.III от длъжностна характеристика №3282р-15416/23.072015г., изразено според ДНО в „неизискване към преписката да бъде приложен и протокол от извършена проверка на моторен кораб съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР“. След като до В. Ф. в последствие са постъпили данни, че командира на ГПК не е извършил проверка по чл. 81 от ЗМВР и съответно не е съставен протокол по чл. 82, ал. 1 от ЗМВР, за наказаното лице не е възникнало задължение по т.III от цитираната длъжностна характеристика, да „упражни контрол на подчинени“, изисквайки от подчинените му прилагане към преписката на писмен документ, който не е бил съставен.
Предвид изложеното, решението на Административен съд Видин като постановено при липса на посоченото от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/01.07.2016 г., постановено по адм. дело № 82/2016 г. на Административен съд Видин. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.