Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. Ч. от [населено място] против решение № 13284 от 03.11.2017 г., постановено по адм. дело № 13605/2016 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу чл. 32, ал. 4 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът – управителят на Национален осигурителен институт (НОИ), чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК е отхвърлил жалбата на Г. В. Ч. от [населено място] срещу чл. 32, ал. 4 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на Националния осигурителен институт; оставил е без уважение искането на Г. В. Ч. за присъждане на разноски и я е осъдил да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 лева разноски по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Инструкция № 5 е от подзаконов административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, издадена е от компетентен административен орган - управителя на НОИ, спазено е и изискването за писмената форма като условие за действителност. Посочено е, че текстът на двете изменения и допълнения в Инструкция № 5, при което съответно е създадена и е изменена оспорваната норма на чл. 32, ал. 4, е удостоверен по реда на чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК от управителя на НОИ. Двете изменения и допълнения в Инструкция № 5, относими към създадената и изменена норма на чл. 32, ал. 4, са и обнародвани според изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ и чл. 78, ал. 2 от АПК вр. чл. 37, ал. 1от ЗНА. По отношение на твърденията за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила тричленният състав е мотивирал изводи, че такива не са допуснати. Прието е, че към момента на създаване на оспорваната разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Инструкция № 5 - създадена с § 19, т. 3 от Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 5 от 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник - обнародвана в ДВ бр. 40 от 18.05.2007г. не е съществувала сегашната Глава трета от ЗНА, уреждаща процедура по изработване на проекти на нормативни актове и следователно не може да има и нарушение към тази процедура.

По отношение на изменението на оспорваната разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Инструкция № 5, направено с §12 от Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 5 от 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник - обнародвана в ДВ бр. 12 от 8.02.2011 г. съдът е приел, че независимо, че няма данни да са спазени процесуалните правила на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА (изм.), допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като същото е редакционно и не касае същината на разпореденото с оспорваната норма. Изменението с §12 е само на думата „молба“, като на две места от оспорваната норма тази дума е заменена със "заявление". По този начин смисълът и съдържанието на разпоредбата не е променен.

Оспорената разпоредба не противоречи и на материалноправни разпоредби, като тричленният състав е приел, че липсва противоречие с чл. 18, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 32 и чл. 33 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) и отделно с чл. 25 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА).

Изложеното е обосновало съдът да отхвърли подадената пред него жалба. Решението е правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Установената по делото фактическа обстановка налага извода, че при създаването, с §19, т. 3 от Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 5 от 2005 г. (обнародвана в ДВ бр. 40 от 18.05.2007 г.), на оспорената разпоредба на чл. 32, ал. 4 е спазена предвидената в закона форма, същата е и обнародвана. Инструкцията е издадена и от компетентен орган - управителя на НОИ (чл. 5, ал. 12 от КСО). Спазването на тези изисквания е установено и по отношение на изменението на чл. 32, ал. 4 от Инструкция № 5, направено с § 12 от Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 5 от 2005 г. (обнародвана в ДВ бр. 12 от 8.02.2011г.) и има следното съдържание: „Заявлението по ал. 1 може да се подава и от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. В този случай към заявлението се прилага и копие от пълномощното.”

Правилно е и заключението, че при създаването и изменението на оспорената разпоредба не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Нормите на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА (нови), предвиждащи провеждане на задължителна процедурата при приемане на подзаконовите нормативни актове, обнародвани в ДВ, бр. 46/12.06.2007 г., са неприложими към настоящия казус, тъй като новоприетият текст на чл. 32, ал. 4 от Инструкция № 5 е приет с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 40/18.05.2007 г. и е влязъл в сила преди измененията в ЗНА.

Безспорно няма данни посочените правила от ЗНА да са спазени при приемането на изменението на чл. 32, ал. 4 от Инструкция № 5, с което думата „молба“ на две места е заменена с думата „заявление“, което нарушение тричленният състав правилно за конкретния случай е приел за несъществено. В случая не се изменя смисъла, а единствено се прецизира текста на разпоредбата с предписаният в КСО текст.

Изложените с касационната жалба аргументи за противоречие на постановеното решение с материалния закон е неоснователно, като следва да се посочи, че първоинстанционният съд във връзка с твърденията жалбоподателя е обсъдил съответствието на оспорените текстове с чл. 18 АПК във вр. с чл. 32 и чл. 33 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) и отделно с чл. 25 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). Изводите му като правилни не следва да се преповтарят.

С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение.

По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на разноски, такива не се дължат.

Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13284 от 03.11.2017 г., постановено по адм. дело № 13605/2016 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.