Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 9380/2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД М. П. правоприемник на ТД Тракийска, при Агенция "Митници“, чрез процесуален представител, против Решение № 4547/07.07.2021г. по адм. дело № 11539/2020г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменено негово Решение № РТД 3000-2258/26.10.2020г./32-311769.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в съдебното решение превратно са тълкувани фактите и обстоятелствата, имащи отношение към спора. Счита, че съдът неаргументирано е приел, че единственият довод на митническия орган да не приеме за достатъчни представените документи, е по-ниската цена, на която стоките са реализирани на пазара в ЕС след вноса. Подчертава, че съвкупният анализ на събраните доказателства сочи, че декларираната цена не е идентична с договорната. Сочи, че тези съмнения са основателни и в този аспект са изследвани всички елементи, свързани с поведението на вносителя в ЕС, с търговския му партньор в трета страна и релевантните обстоятелства след вноса. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касационната жалба – “ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб” ГМБХ – Германия, чрез процесуален представител, с писмено становище, в о. с.з. и писмени бележки по съществото на спора оспорва основателността ѝ. Претендира присъждане на осъществените разноски.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № РТД 3000-2258/26.10.2020г./32-311769 на Директора на ТД Тракийска, с което са коригирани данните за стока № 3/4 по митническа декларация с МРН 19BG003010002005R2 от 27.02.2019 г. – „пресни домати, тип кръгъл, червен“, като е разпоредено дължимият размер на вносното мито - А01: да се чете 1342,84 лв.; ставка мито: да се чете 58,2828; данъчна основа - В00: вместо 4852,95 лв. да се чете 5291,93 лв.; дължим размер на ДДС - В00: вместо 970,59 лв. да се чете 1058,39 лв., като новоопределеното митническо задължение от 1342,84 лв. да бъде взето под отчет. Наред с това е отказано освобождаване на представеното обезпечение в размер на 1 342,84 лв.
За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Вносителят “ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб” ГМБХ – Германия е подал в МБ Свиленград митническата декларация с МРН 19BG003010002005R2 от 27.02.2019 г., c която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни домати тип кръгъл, червен (стока 3/4) с произход Турция. За стока 3/4 пресни домати с код по КН 0702000099, с нето тегло 2304 кг., е декларирана митническа стойност в размер на 4256,49 лв., преизчислена в /100 кг. на 94,46 /100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 27.02.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход Турция е 74,40 /100 кг. Тъй като декларираната вносна митническа стойност (94,46 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня стандартна вносна стойност (74,40 /100 кг.), то на основание чл. 75, пар. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вносителят е представил обезпечение в размер на 1 342,84 лв., представляващ размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС.
На 27.02.2019г. с писмо с per. № 32-61854 дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, . 5, ал. 1 от Д. Р. (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че стока № 3/4 (пресни домати тип кръгъл, червен) е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност.
На 21.03.2019 г. “ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб” ГМБХ, чрез пълномощника си, представя доказателства на каква цена е пласирана стоката от тази партида, като за стока 3/4 – пресни домати, цялото количество от 2304 кг. е продадено на цена от 98,00 /100 кг. С оглед факта, че цената, на която стоката е продадена, е по-ниска от цената на придобиването й, митническите органи са счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесеният за стоката депозит в размер на 1342,84 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891.
Съобразявайки правилото на чл. 181 от Регламент (ЕС) №1308/2013 г., според което зависимостта между митото и входната цена на стоката е обратно пропорционална, тоест колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратното, митническият орган е приел, че когато вносителите декларират завишени цени, то те трябва да докажат, че по - високата стойност не е декларирана, за да бъде избегнато заплащане на дължимите мита. Посочил е, че високата цена би могла да бъде обоснована с документи, доказващи че същата е от категорията на биопродуктите или че е с качество екстра, каквито доказателства в случая не са представени. Преценил е още, че не е в унисон с търговската логика внесената стока да се реализира на цена, която е по-ниска от тази на придобиването ѝ. В заключение Директорът на ТД Тракийска е приел, че не е доказана достоверността на декларираната при вноса митническа стойност.
В хода на съдебното производство е проведена съдебно - икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.
За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Според решаващия състав обжалваното решение противоречи на материалния закон. Този извод е обоснован с разпоредбите на Делегиран регламент 2017/891, който не ограничава възможността за прилагане на метода на договорната стойност, ако в резултат на това митническата стойност, определена по този начин, се отклонява от фиксираната стойност при внос с над 8 %, стига да са налице убедителни доказателства, че именно това е реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките. АС е приел, че в случая от представените многобройни и непротиворечиви доказателства, включително изготвеното експертно заключение, се установява идентитетът между договорената цена на стоките и посочената в МД. Подчертал е, че търсенето на пазарна логика при преценката на достоверността на декларираната митническа стойност не може да се формализира и да се свежда във всички случаи до просто сравнение между покупна и продажна цена.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891. По-конкретно противоположните тези на страните се концентрират върху въпроса достатъчно ли е обстоятелството, че стоката е продадена на цена, която е по-ниска от декларираната митническа стойност, за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
В своето решение от 21 септември 2023 г. по дело С-770/21, OGL - Food Trade, т. 82 във връзка с тълкуването на чл. 75, 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/891, както и в решението си от 11 март 2020 г., Х, т. 44 и т. 45, СЕС приема, че продажбата на внесената партида на загуба, която по естеството си не е рентабилна в търговската практика, несъмнено може да представлява сериозна индиция, че посочената в МД вносна цена е изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито или да намали размера му. Сама по себе си обаче такава продажба не позволява на митническите органи автоматично да заключат, че посочената в МД вносна цена не отговаря на действителността.
В случая обаче данните по делото сочат, че декларираната в МД митническа стойност се отличава с 27 % от определената от Комисията стандартна стойност при внос, което само по себе си, независимо от продажбата на загуба на процесната партида не е достатъчно, за да породи обосновани съмнения у митническия орган относно достоверността на декларираната от вносителя договорна стойност (виж т. 90 от решението на СЕС по делото OGL - Food Trade и цитираната там практика).
Наред с горното, в т. 61 от решението му по делото OGL - Food Trade СЕС уточнява, че според чл. 75, 5 от делегирания регламент правилното определяне на декларираната митническа стойност следва да бъде потвърдено в зависимост от условията за освобождаване на партидата по определението в чл. 73, б. а) от същия регламент, а не с оглед продажбите на митническата територия на ЕС на стоки, които не са част от нея, което в частност налага извод за правилност на тезата на съда, че предвид дългосрочните търговски отношения между OGL - Food и търговската верига LIDL, както и периодичността на доставките, които се извършват целогодишно, е логично някои от стоките да се реализират на по-ниска от придобивната цена, което се компенсира с други доставки.
Действително, списъкът на документите в чл. 75, 5, ал. 4 от Делегирания регламент не е изчерпателен, нито предвижда задължение на вносителя да представи писмен договор, сключен с износителя, или друг еквивалентен документ, установяващ релевантните елементи на договорното правоотношение, в т. ч. уговорките за цената. Поради това при тази разлика между декларираната и определената от Комисията цена, непредставянето на такъв договор не може да се цени като достатъчна индиция за недостоверност на декларираната такава, с оглед на което обоснован е изводът на първостепенния съд, че дружеството е доказало, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Предвид гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че оспореното решение на АССГ е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 330 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4547 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 11539/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Агенция „Митници да заплати на „ОГЛ – Фууд трейд Лебенсмителфертриб“ ГМБХ – Германия, VAT DE 129428682, с данъчен номер в България BG 3074924203, сумата от 330 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА