Производството е по гл. ХІІ на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 107 от ДОПК въввр. с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б ЗМДТ.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. П. К., срещу решение № 221/17.03.2017 г. на Административен съд София-област /АССО/ по адм. д. № 529 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ с рег. № П-02-26816/12.02.2016 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от звеното за местни приходи на община Е.П.К оплаквания на касатора са за противоречие на решението със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Доводите му са за ненадлежно връчване на АУПОВ и за неправилност на извода на съда за пропускане на срока за оспорването му по административен ред и съответно за влизане в сила на акта, при което съдебният контрол върху него да се ограничи върху изследване на пороци водещи до нищожност. Сочи основания за унищожаемост на АУПОВ. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на АУПОВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директорът на дирекция „Финансово-стопански дейности“ при община Е. П, чрез повереника си адв. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за производството.

Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССО АУПОВ са установени в тежест на [фирма] задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2015 г. с лихви за забава до датата на издаване на акта. Общият размер на ПОВ е 14 523.95 лева.

За да отхвърли оспорването, съдът приел, че...