Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Г. К., чрез адв. Б., срещу Решение № 2236 от 24.11.2016 г., постановено от Административен съд – Пловдив, по адм. дело № 540 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-16001615005442-091-001/07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 67/11.02.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата също така се твърди, че съдебният състав не е уважил нито едно от доказателствените искания на жалбоподателя. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрск. Б., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-16001615005442-091-001/07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 67/11.02.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително определени дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност в общ размер на 82 964, 09лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 36 128, 99лв.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.
Относно допълнително начисления ДДС, по фактури, които дружеството е издавало във връзка с получени комисионни от [фирма], [фирма] и [фирма], първоинстанционният съд е приел, че предмет на спора по делото е дали извършваните от жалбоподателя услуги на тримата възложители по договорите представляват доставки по чл. 36, ал. 1 от ЗДДС /както е посочено в издадените фактури/, които са облагаеми доставки с нулева ставка или доставки по смисъла на чл. 47 от ЗДДС, които са освободени, или не попадат в тези хипотези и са облагаеми доставки по общия ред на закона. Първостепенният съд е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да послужат като основание да се приеме, че извършваните от него доставки са освободени по смисъла на чл. 47 от ЗДДС или са облагаеми с нулева ставка на данъка по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗДДС и органите по приходите правилно са счели, че същите са облагаеми със ставка 20%.
Относно непризнат данъчен кредит в размер на 4 932, 30лв. по фактури № 3/06.01.2014г. и № 4/22.01.2014г., издадени от [фирма] с предмет дизелово гориво първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тези фактури не са извършени реални доставки. Според първостепенният съд липсват доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени във фактурите, фактически е извършено индивидуализиране на родово определените вещи. Вещото лице е констатирало несъответствия в съпътстващите доставката документи. Не са представени доказателства за извършения транспорт на стоките, доколкото фактурата за осъществената услуга е издадена от превозвача на прекия доставчик с повече от година закъснение спрямо датите на процесните фактури, а представените товарителници и пътни листове са частни документи и следва да бъдат преценявани заедно с всички събрани по делото доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Относно допълнително начисления ДДС, по фактури, които дружеството е издавало във връзка с получени комисионни от [фирма], [фирма] и [фирма]“. Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършваните от жалбоподателя услуги не представляват доставки по чл. 36, ал. 1 от ЗДДС, които са облагаеми доставки с нулева ставка или доставки по смисъла на чл. 47 от ЗДДС, които са освободени. За да попада в хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗДДС следва да се извършват доставки, свързани с международен транспорт на пътници и стоки; доставки, свързани с международен транспорт и международен стоков трафик; доставки по обработка на стоки; злато за централни банки; доставки, свързани с безмитна търговия и внос на услуги. Извършването на такива доставки не е установено от страна на ревизираното лице и първоинстанционният съд правилно е приел, че то не може да се ползва от нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗДДС и да не начислява данък за извършваните от него услуги, тъй като същите не попадат в посочената хипотеза. Първоинстанционният съд правилно е приел, извършваните от жалбоподателя услуги не представляват доставки по смисъла на чл. 47 от ЗДДС, които са освободени. Съгласно чл. 301, ал. 1 застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР), който срещу възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество. Съгласно чл. 313, ал. 1 застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР), което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Съгласно 313, ал. 3 отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор за застрахователно агентство. Видът на агента задължително се указва в застрахователния договор. Видно от разпоредбите на КЗ и на ЗДДС, за да отговаря на изискванията и да извършва освободени доставки, дружеството следва да е сключило договор за застрахователно агентство и да е вписан в регистъра на КФН. Ревизираното лице не представя договори за застрахователно агентство с [фирма], [фирма] и [фирма]. Същото не е вписано като застрахователен агент на други застрахователи, освен на ЗК [фирма].
Относно непризнат данъчен кредит в размер на 4 932, 30лв. по фактури № 3/06.01.2014г. и № 4/22.01.2014г., издадени от [фирма] с предмет дизелово гориво. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени.
С оглед вида на горивата /течни/ и акцизния им характер, са налице допълнителни нормативни изисквания, които следва да са спазени при сделки със стоки от този вид, при транспортирането и предаването им. Всички тези изисквания са от значение за установяване на извършването на доставката с оглед специфичния характер на стоките. Като вид акцизна стока на датата на освобождаването й за потребление възниква съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ задължение за заплащане на акциз, който се начислява с акцизен данъчен документ, съставен по образец приложение № 14 към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС с отразена в него информация за дата и място на издаване, превозвач и рег. номер на транспортно средство, данни за получателя, място на доставка и разтоварване, идентификационен номер на обекта - бензиностанция, резервоар и пр.
Нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол вменяват в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, предвид което последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС.
От данните в представената декларация за съответствие на качеството на течни горива не може да се установи, че същата се отнася за количества гориво, предмет на издадените фактури на жалбоподателя. Декларацията е от дата 24.02.2013г., а издадените фактури на [фирма] са от 06.01.2014 г. и 22.01.2014 г.
В представените товарителници е посочено място на товарене гр. [населено място], място на разтоварване гр. [населено място]. Няма данни [фирма] да разполага с обект и съоръжения за съхранение на количествата гориво. В документа за удостоверяване на точния адрес на доставката ревизираното лице е посочило гр. [населено място], [улица]. В представения акцизен документ на [фирма] от 02.03.2013г. е посочено място на разтоварване – гр. [населено място], [улица]-121. Представени са писмени обяснения съгласно които цистерната на превозвача е престояла няколко дни на [улица]. Като доказателство за извършения транспорт на фактурираното гориво е представена фактура № 41/04.03.2015 г., издадена на [фирма] от [фирма], която е издадена в много по-късен момент от периода, в който се твърди, че са извършени превозите.
Констатираните разминавания в документите, придружаващи фактурираното гориво, е равнозначно на липса на такива документи. Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което, въпреки представените от ревизираното лице документи, не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС.
По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-[населено място] е правилно и като такова следва да се остави в сила.
Разноски: С оглед изхода на спора и това, че ответната страна е изготвила отговор на касационната жалба, но не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция ѝ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция „ОДОП“ гр. [населено място] при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 790, 70 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2236/24.11.2016г., постановено по адм. дело № 540/2016 г. по описа на Административен съд – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица] да заплати на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, сума в размер на 2 790, 70 лв. (две хиляди седемстотин и деветдесет лева и седемдесет стотинки), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Решението е окончателно.