Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3783/06.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4166/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № Р-22221415001744-091-001/04.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 418/15.03.2016 г. на директора на посочената дирекция в частта за установен на [фирма] ДДС за внасяне за месец януари 2015 г. в размер на 1 754, 27 лв. и въз основа на това е определен ДДС за възстановяване в размер на 615, 73 лв. и следващите се лихви. Релевират се всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания за неправилност на обжалваното решение. Неправилно според касационния жалбоподател в обжалваното решение се приема, че фактурите, издадени от [фирма] документират реално изпълнени услуги и затова е бил признат и данъчния кредит на ревизираното дружество. Излагат се оплаквания, че съдът е игнорирал изложените от касатора непълноти и противоречия в международните товарителници, както и че съдът без да прави самостоятелен анализ на събраните документи, безмотивно е приел, че възраженията му в противния смисъл са неоснователни, което означава, че не е извършена преценка на доказателствата според тяхното съдържание. Според касатора останал е и неизяснен въпроса защо ревизираното лице възлага извършването на транспорт на [фирма], което не притежава товарни автомобили, а ползва под наем такива от [фирма] – свързано лице с [фирма] (един и същи собственик Р. Д.). Наред с това в касационната жалба се сочи, че липсват заповеди за командировка на шофьорите, както и първични счетоводни документи и осчетоводявания във връзка с представяне на аванси по предстоящи курсове, както и отчети за изразходвани...