Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. З. М. срещу Решение № 113 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 697/2016 г. по описа на Административен съд В. Т, 5 състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства се установява извършването на процесните СМР, поради което РА в частта относно отказания данъчен кредит по фактура №0.. 2233 от 27.03.2014 г., издадена от [фирма] се явява незаконосъобразен. Изразява становище за неправилност на решението и в частта на потвърдения РА относно увеличението на ФР на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2014 г. със стойността в размер на 63 600 лева по фактура №0..2233 от 27.03.2014 г. и със сумата в размер на 315, 50 лева – осчетоводен данък МПС. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА. Претендира разноски по делото.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т, представлявана от юрк. У. в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1327, 35 лева за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда...