Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по три жалби, първата-подадена от [фирма], със седалище [населено място], представлявано от управителя Д. Хр.С., втората-от Е. Д.–гражданин на Литва, с адрес [населено място] и третата - от С. Й. К. от [населено място]-всички, чрез процесуалния представител адв. Н.С., срещу Решение № 1065/08.12.2016 г., постановено по преписка № КЗК - 577/2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което, за неизпълнение на задълженията –съответно по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК,и на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК, на основание чл. 60, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 100, ал. 3, т. 3 от ЗЗК-на пърния жалбоподател, и с чл. 102, ал. 2 от ЗЗК-на втория и третия, са наложени съответно имуществена санкция в размер на 50 лева и глоби - в размер по 2 500 лева.

В трите жалби са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост.

Жалбоподателят от [фирма] счита оспореното решение в частта досежно размера на наложената му имуществена санкция за неправилно, предвид факта, че упражнява търговска дейност едва от средата на месец юли 2016 г. и не е използвал информация, представляваща търговска и фирмена тайна на искателя по основното производство [фирма],а и е представил цялата „необходима” информация по последното, поради което и не е допуснал нарушение по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК.

Другите двама жалбоподатели са развили доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК в оспорената от тях част, като постановено в нарушение на материалния закон –чл. 47, ал. 5 от ЗЗК и с неговата цел .Считат, че КЗК не е...