Р Е Ш Е Н И Е

№149

гр. София, 30.11.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №268 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №1701 от 05.08.2016г. по т. д. №5095/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която след отмяна на решение №5633 от 28.07.2015г. по гр. д. №2342/2012г. на Софийския градски съд, I г. о., 17 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място], срещу С иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за разликата над 33 551, 33 лв. до пълния размер от 243 314, 70 лв., претендирана като превозно възнаграждение (цена) за транспортно обслужване на автобусна линия №54 от транспортната схема на общината за 2011г. по договор № РД-56-1080 от 24.10.2007г., както и в частта, с която е потвърдено решение №5633 от 28.07.2015г. по гр. д. №2342/2012г. на Софийския градски съд, I г. о., 17 състав, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за разликата над 8719, 78 лв. до пълния предявен размер от 75 031, 76 лв, представляващ законната лихва върху незаплатената част на месечно дължимите превозни възнаграждения за 2011г., считано от 21.02.2011г. до 19.02.2014г., както и в частта относно разноските.

Касаторът поддържа, че извършеното от съда тълкуване на клаузата на чл. 5 ал. 3 т. 1...