O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 451

гр. София, 30.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III-то г. о. отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4109/ 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3131/ 23.08.2017 г. на А. П. А., приподписана от адв. Е. М., срещу определение № 723 от 27.07.2017 г. на Смолянския окръжен съд по ч. гр. д. № 266/ 2017 г. за потвърждаване на определение № 116 от 19.05.2017 г. на Чепеларския районен съд по гр. д. № 199/2016 г., с което искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса по негова въззивна жалба срещу решението по делото, е оставено без уважение.

Поддържа се, че противно на представените доказателства въззивният съд е направил извод за наличие на достатъчно средства у страната, позволяващи и да заплати дължимата държавна такса, постановил е неправилен съдебен акт, поради което се иска и отмяната му. В отделно представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навеждат като основания за допускане на касационното обжалване произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и противоречиво решаване от съдилищата на въпросите за това към кой момент следва да се извършва преценката за липсата на достатъчно средства у лицето, отправило искане...