Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 9401/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М. Б. продакшън“ ЕООД, със седалище гр. София, чрез адв. Е. А., срещу Решение № 1134 от 23.02.2021 г., постановено по адм. дело № 7095 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София-град, чрез юрк. Д. В., в писмени бележки, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, като същевременно отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Ответната страна – Д. М., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение № 1040-21-405/28.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)– София-град, с което на жалбоподателя е отказано възстановяване на производството по издаване на разпореждане № 22021 от 28.05.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

От фактическа страна по делото е установено, че на 23.12.2017 г. работничката Д. М., ответна страна в настоящото производство, е претърпяла злополука на работното си място, за което са съставени и впоследствие разгледани от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО Протокол № 3/28.12.2018 г. за разследване на злополуката от осигурителя и Протокол № 5103-22-4/09.05.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от представители на ТП на НОИ София-област, ДИТ СО и на касатора, в който са приложени медицински документи, установяващи претърпените увреждания от пострадалата вследствие на злополуката, а именно – навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена на десния крак. Пред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО са представени и писмени обяснения на пострадалата и на други служители на жалбоподателя.

Пред директора на ТП на НОИ– София-град, с молба от 24.02.2020 г., жалбоподателят е поискал възобновяване на производството на основание чл. 99, т. 1 и 2 от АПК и отмяна на Разпореждане № 22021 от 28.05.2018 г., за което е постановен отказ. Този отказ е и предмет на обжалване пред административния съд. В жалбата пред съда са изложени доводи, че пострадалото лице е представило медицински документи, от които не може да се заключи, че претърпяната злополука следва да се квалифицира като „трудова“. Наведени са доводи, че Д. М. е получила увреждането не вследствие на претърпяната злополука, а вследствие на автоимунно заболяване, от което тя страда, както и че последната е инсценирала злополуката. Тези доводи за преповторени и в касационната жалба.

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Правилно е прието, че жалбоподателят не е надлежна страна, която може да поиска възобновяване на административно производство на основание чл. 99, т. 1 от АПК. Това обстоятелство е признато и от касатора в касационната жалба.

Правилно не са приети доводите на жалбоподателя и по отношение на искането за възобновяване на производството на основание чл. 99, т. 2 от АПК. Цитираната разпоредба гласи, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

В случая такива нови обстоятелства или нови писмени доказателства не са налице. И в първоинстанционната, и в касационната жалба е посочено, че жалбоподателят случайно е установил, че медицинските документи, представени пред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО от пострадалата, всъщност касаят автоимунно заболяване и не обосновават квалифицирането на претърпяната злополука като „трудова“. Както е посочил съда в мотивите си, налице е субективна причина и липсата на активно действие и дължима грижа от страна на касатора, а това не е обективна невъзможност за установяване и узнаване на истината. От писмените доказателства безспорно се доказва, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за процесното разпореждане, а по силата на чл. 34, ал. 1 от АПК последният има право на достъп до административната преписка. В тази връзка той е имал възможността в много по-ранен момент да се запознае с представените медицински документи и да ги оспори по надлежния ред, но това не е сторено.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. „М. Б. продакшън“ ЕООД следва да заплати на ТП на НОИ – София-град сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1134 от 23.02.2021 г., постановено по адм. дело № 7095 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „М. Б. продакшън“ ЕООД да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София - град сторените разноски в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева