Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Б., представляван от адв. И.В., против решение № 31/05.01.2017 г. по адм. дело № 8860/2016 г. на Административния съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2-696/09.08.2016 г. на Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията).
С касационната жалба се поддържа, че решението на АССГ е неправилно. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Искането на касатора е - отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което да се отмени решението на Комисията. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия оспорва касационната жалба в писмен отговор. Поддържа се, че изписването в съдебното решение на 1997 г. като година на съставяне на спорните документи е резултата на техническа грешка при изписването на 1974 г. Твърди се, че касаторът не е съобразил възраженията си относно доказването на неговата принадлежност с реда за съставяне на картоните на секретните сътрудници по реда на Инструкция № 1-20/20.01.1978 г. за оперативния отчет на ДС. Що се касае до възражението за нарушаване на чл. 29, ал. 1, т. 3 от Закона, ответната страна твърди, че то не е съобразено с факта, че по делото е представен Протокол вх.№ 1891/13.04.1990г. за унищожаване на личните картони на действащия агентурен апарат, включващ псевдонима и регистрационният номер на касатора, което обстоятелство изключва приложението на цитираната разпоредба. В хода на делото по същество, Комисията чрез юрк. П., моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения, които се свеждат до това, че принадлежността на жалбоподателя е доказана чрез документите за това, предвиден в закона, както и че изписването на годината 1997г. в един от картоните е очевидна фактическа грешка, което става ясно при съобразяване на данните от другите документи.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По основателността й съдът приема следното:
С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА или Закона/ е отхвърли жалбата на Х. Х. Б. против решение № 2-696/09.08.2016 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността на Б. към органите по чл. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник – агент.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
В тази връзка, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – Комисията, подписан е от всичките членове на Комисията, присъствали на заседанието от 09.08.2016 г., издаден е в кръга на правомощията й, произтичащи от чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, както и в предвидената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК. Съдът е установил спазването на нормата на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона по отношение на Б., в качеството му на български гражданин, заемал публична длъжност – „общински съветник” в Общински съвет – [населено място] (в периода от 1995 г. до 1999 г.) по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 18 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
По отношение спазването на материалния закон, съдът е приел, че решението съответства на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.Падлежността на жалбоподателя като секретен сътрудник била установена по безспорен начин чрез данните по картони – Образец 4, Образец 6 и съгласно извлечение от регистрационен дневник, който съдържа информация за датата на вербуването - 19.02.1975 г., с псевдоним – „П.” и „М.“, категория секретен сътрудник - агент към ОУ на МВР – [населено място] – ДС, по линия на ВГУ. Съдът е констатирал и че данните от картоните напълно съвпадат с данните отразени в регистрационните дневници, и са в съответствие с данните от писмо с протокол за унищожаване на личното делото на жалбоподателя с вх. № 1891/1990 г. на МВР – О. Т – ДС.
Съдът е приел, че представените документи са от кръга на посочените в чл. 25, т. З от ЗДРДОПБГДСРСБНА и същите носят достатъчно информация, за да може да се направи обоснован извод, че Б. е бил секретен сътрудник - агент към ОУ на МВР - [населено място] - ДС. Като ирелевантни са оценени твърденията на жалбоподателя, че е изтърпявал наказания лишаване от свобода в периода от 23.01.1985 г. до 20.03.1986 г., както и относно трудовия му статус в периода на сътрудничеството. Тези изводи на съда са изведени, като е прието, че доказателствената тежест за доказване на неистинност на документите, съдържащи се в личното дело на Б. е в негова тежест. Посочено е, че при издаване на процесното решение, комисията действа при условията на обвързана компетентност, на база писмените доказателства, които е събрала, в случая те са от кръга на изброените в чл. 25, т. 3 (ДВ, бр. 103/2012 г.) от ЗДРДОПБГДСРСБНА и единствената възможност при наличните такива е била, да констатира, т. е да установи и обяви принадлежността на жалбоподателя към ДС. Комисията нямала правомощията да прави свободна преценка за това, дали проверяваното лице по време на контактите му с органите на ДС е извършвало трудова дейност, нито да проверява дали и защо е излежавал присъда лишаване от свобода, нито да събира гласни доказателства. За административния орган не съществувало законово задължение да изследва, дали е налице реална и активна агентурна дейност. При тези съображения, съдът не е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства.
Първоинстанционното решение е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на представени по делото доказателства, които са от значение за решаването на спора, както и на възражения на жалбоподателя.
Съдът е постановил решението си, кредитирайки изцяло съдържащите се в преписката картони обр. 4 и обр. 6. Видно от тези писмени документи е, че върху тях има зачерквания и добавяния. Съдът е приел, че тези документи се ползват с материална доказателствена сила въпреки зачеркванията в тях, тъй като данните от картоните - дата на раждане, дата на вербовка, псевдонимите, категорията секретен сътрудник, номер на лично дело, съвпадали с тези от регистрационните дневници.
Съдът неправилно е преценил като ирелевантни за спора, документите, представени от жалбоподателя. Те са от значение за спориня въпрос - принадлежността на жалбоподателя към структурите на ДС и съдът е следвало да ги обсъди и отговори на възраженията на жалбоподателя, направени във връзка с тези документи. Видно от документите ( лист 22- 25 от делото), представени с жалбата е, че жалбоподателят е изискал достъп до събираната за него информация от бившата ДС по реда на чл. 7 от отменения Закон за достъп до документите на бившата ДС. Видно от отговора до жалбоподателя на Комисията по ЗДДБДС - приемна РДВР-[населено място] ( лист 22 от делото) е, че в него се споменава за други документи, но не и за документите, на които се позовава Комисията в оспореното решение. Съдът е следвало да обсъди този документ и приложението, описано в него досежно информацията в тях, съпоставяйки я с информацията от останали документи по делото и отговори на възражението на жалбоподателя, налице ли е или не противоречие на съдържащата се в тях информация. Такъв въпрос е формулиран от пълномощника на жалбоподателя като задача за поисканата от него графологична експертиза в съдебно заседание, проведено на 19.10.2016г., но по съществото си въпросът е от компетентността на съда.
По делото са представени също така Заповед № 3900/11.11.74г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 4260/12.12.1974г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 5910/30.12.1975г. на министъра на вътрешните работи, Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност от 1978г. чието съдържание също е останало необсъдено от съда, въпреки, че са от значение за спора, тъй като дават информация за начина на съставяне, организиране, съхраняване на справочната картотека и регистрационните дневници, кои лица са били картотекирани и регистрирани, както и за видовете дела, образувани от органите на ДС.Пето по делото на посочените документи е поискано от жалбоподателя, който е посочил и защо ги иска, а именно за изясняване на реда за попълване на картоните и поддържането им. След като съдът е допуснал това доказателствено искане и е събрал тези документи по делото, той е следвало да ги обсъди и отговори на въпроса - какъв според тях е бил редът за съставянето и поддържането на картоните и спазен ли е той в конкретния случай.
Съдът не е обсъдил и възражението на жалбоподателя, че информацията в картоните, че лицето не работи не отговаря на истината, както и документите, които жалбоподателят е представил във връзка с възражението си по време на съдебното заседание, проведено на 14.12.2016 година, които неправилно са преценени като ирелевантни за спора. Информация по този въпрос се намира и в документите представени с жалбата, която информация също така не е обсъдена от съда във връзка с направеното възражение за неистинност на картоните в частта, касаеща този въпрос.
Съдът е дал възможност на страните по делото да представят писмена защита по съществото на спора. Жалбоподателят чрез своя пълномощник е представил в срок писмена защита, в която освен, че поддържа вече направените по делото възражения, прави и други, които също са останали необсъдени от съда. Така например, жалбоподателят е възразил, че е бил партиен секретар на ППО - [населено място] от 1961 г. и в качеството му на такъв не е можело да бъде вербуван за агент съобразно изричната забрана за това в Заповед № I-3900/11.11.1974г. Това възражение на жалбоподателя, както и твърдението му за съдържанието на посочената заповед е останало необсъдено от съда.
По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изиска от жалбоподателя декларация за идентичност на имена, тъй като в документите, представени с жалбата се говори за А. Х. Б., а в документите, съдържащи се в административната преписка се говори за А. К. Б. и Х. Х. Б.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 31/05.01.2017 г. по адм. дело № 8860/2016 г. на Административния съд – София град.
ВРЪЩА делото на друг състав на Административния съд София-град за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване.