Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Д. Б. А., в З. [ място], чрез пълномощника си адв. С. против решение № 416 от 20.07.2016г., постановено по адм. дело № 95 по описа за 2016г. на Административен съд - Пазарджик. Релевира оплакване за неговата неправилност поради, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, (ГДИН) чрез процесуалния си представиотел юрк. Л. изразява становище по касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил кумулативно съединените искове на Д. Б. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора [населено място], против Г. Д “Изпълнение на наказанията” и Министерство на правосъдието с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за всеки от тях или общо 20 000 лв. по двата иска ведно със законната лихва върху тази сума, като първият предявен иск срещу Министерство на правосъдието е за периода от 01.01.1999 г. до 01.06.2009 г., а вторият иск насочен солидарно срещу Министерство на правосъдието и ГДИН...