Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – В. А. Д. против решение № 6430 от 25.10.2016 г., постановено по адм. д. № 7318/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен искът за имуществени вреди срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за заплащане на обезщетение в размер на 598, 39лв. имуществени вреди, представляващи разноски по НАХД № 61/2012г. по описа на Районен съд-Ловеч.

Касаторът твърди, че изменението на наказателното постановление, чрез намаляване на наложената санкция, е основание за възникване на отговорността на ответника. Изтъква, че именно липсата на правен ред за възстановяване на разноските, направени в административно-наказателното производство, е основание за присъждането им по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Поради това иска отмяната му и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответната страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен искът за имуществени вреди срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за заплащане на обезщетение в размер на 598, 39лв. имуществени вреди, представляващи разноски по...