Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, подадена чрез юрк. К. М., против решение № 584 от 31.01.2017 г., постановено по адм. д. № 650/2015 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е изменена Заповед № СО-РД-561-152/19.08.2014 г. на зам.-кмета на Столична община в частта относно определения размер на цената за продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот [номер], [номер] с площ от 905 кв. м., находящ се в район „П.“ – [община], [населено място], местност в. з. „[наименование]“, кв. [номер], като цената е намалена от 17 540 лева на 2234, 52 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че З. К. е придобила 1/2 от правото на строеж при прекратяване на брака ѝ с Н. К. на 09.02.2004 г. Поради това касаторът посочва, че в случая е приложима процедурата при придобито право на строеж след 13 юли 1991 г. – стойността на поземления имот следва да се определи по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) във връзка с чл. 47, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ). Въз основа на посоченото се моли обжалваното решение да бъде отменено, а заповедта – потвърдена.

Ответната страна – З. С. К., чрез адв. В. Н., с писмено становище и в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на АССГ да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че съдебният акт е правилен, материално и процесуално законосъобразен, и следва да бъде...