Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. С. Д. против решение № 2782 от 25.04.2017 г. по адм. дело № 640 / 2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗСПД/Д-С-СЛ/13763 от 21.10.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”- [район]. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства, тъй като месечната добавка за дете с трайни увреждания следва да бъде отпусната от 1-во число на месеца, през който е определена инвалидността, а не от началото на месеца, през който е подадено заявлението. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане”- [район] оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на административен съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Изводът на административния съд за отхвърляне на жалбата е направен, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Заключението, че тримесечният срок по чл. 9, ал. 6 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД отм. ) за подаване – заявлението декларация за отпускане...