Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) (ЗМ).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от изпълнителния директор – И. А. С., срещу решение № 823 от 09.05.2017г., постановено по адм. № 475/2017г. на Административен съд – гр. В., 26 състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 6 от 13.01.2017г. на Началника на Митница - Варна и дружеството е осъдено да заплати на Митница - Варна разноски в размер на 600 лв.

В жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че макар и да е отменен чл. 219а от ЗМ, в конкретния случай по отношение на него се дължи заплащане на лихва за възстановеното антидъмпингово мито, тъй като се касае за случай на недължимо платено. Посочва на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД недължимо платеното подлежи на връщане. Позовава се и на приложимост на разпоредбата на чл. 129 ал. 6 от ДОПК. Искане оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя решението на Началника на Митница – Варна. Претендира разноски за първоинстанционното и настоящото производство.

О. Н на Митница – Варна с представено по делото писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящият състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима....