Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на А. Б. К., от с. Я., О. С., против решение по адм. д.№ 30/ 2010 г. по описа на Административен съд-Сливен. Иска отмяна на решението. В касационната жалба признава, че през 1985 г. е взимал по 1 или 2 кг взривни вещества, и сяколко детонатора, които по принцип са ползвани в мината, и му трябвали да "вади камъни", но впоследствие ги предал на следовател. По време на следствието твърди, че е бит и тормозен. Твърди, че това му е съсипало живота и здравето и иска обезщетение като минимална парична помощ. Ответната страна не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото присъдата по чл. 337 и чл. 339 от НК не представлява репресия по смисъла на ЗПГРРЛ.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е по чл. 1 от ЗПГРРЛ по жалбата на касационния жалбоподател срещу изричен отказ със заповед № РД-11-20-79/ 29.12.2009 г. на областния управител на област С. да уважи искане за изплащане на еднократно парично обезщетение. С решение № 64/ 23.04.2010 г. първоинстанционният съд е приел, че отказът е законосъобразен, защото не е налице репресия по смисъла на ЗПГРРЛ.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

При липсата на конкретни касационни основания и предвид чл. 218, ал. 2 от АПК, следва да се изложат съображения дали правилно е приложен материалния закон. По делото е установено само, че е налице осъждане на жалбоподателя с присъда по НОХД № 95/1985 г. по описа на РС Котел по обвинения по чл. 337 и чл. 339 от НК...