Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „МБАЛ [фирма] със седалище и адрес на управление гр. [населено място] против решение № 3196 от 09.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2585 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана № 29 - 02 - 16 от 20.02.2017 г. на директора на СЗОК за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 25 757.00 лв.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, на НПК, ЗИНС и ЗЗО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Столичната здравноосигурителна каса, гр. С., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е писмена покана № 29-02-16 от 20.02.2017 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, с която „МБАЛ [фирма] – изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК № 22-2441/2015 г., е задължена да възстанови суми с общ размер 25 757.00 лв. Задължението представлява стойността на отчетени и заплатени медицински дейности за периода 14.12.2015 г. – 28.12.2015 г., извършени от лекарите Х. Д. М. и А. А. М., които са били лишени от право да упражняват лекарска професия с присъда № 134 по НОХД № 1068/15 г. на Софийски...