Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Й. Н., подадена лично и от името на процесуален представител срещу решение № 4140 от 15.06.2016 г., постановено по административно дело № 1868/2016 г. от Административен съд София-град. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и необосновано се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от АССГ в рамките на предоставената му от закона компетентност след надлежно сезиране с жалба от активно легитимирана страна против индивидуален административен акт. Решението е неправилно.
Административното производство е образувано с подаване на заявление вх. № 94-450/06.11.2015 г. с искане за предоставяне по реда на ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) за картата на възстановената собственост за [населено място] и за организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато е изпратена от Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Плевен.
С писмо рег. № 94-450/24.11.2015 г. заявителят е уведомен, че следва да уточни заявлението си относно предмета на исканата информация.
Със заявление рег. № 94-450/16.12.2015 г. процесуалният представител на заявителя уточнява, че искането е за землището на [населено място] бряг по –точно за имот на [ЮЛ] [населено място] – имот с площ 20, 25 дка, с УПИ – [номер], кв.[номер] [населено място]. В заявлението се твърди, че е представена скица, издадена през 2013 г.
С писмо изх. № 94-450/07.01.2016 г. заявителят Н. е уведомен, че искането му не попада в обхвата на ЗДОИ, а едновременно с това му е съобщено, че съществува Държавен геодезически и кадастрален фонд [ЮЛ], представляващ специализиран архив към Национален архивен фонд, в който се съхраняват архивни кадастрални и регулационни планове, при предоставянето на които АГКК извършва административна услуга, за които се заплащат съответни държавни такси.
Със заявление от 13.05.2016 г. Н. уточнява, че със заявлението си за предоставяне на достъп до обществена информация не е искал документи, които се съхраняват в архивния фонд, а документите, предоставени от ОДЗ Плевен за КВС за [населено място] бряг - т. е. за ползваната от АГКК документация, въз основа на която е поддържана КВС. При това сочи, че към този момент не е изпълнено влязлото в сила решение № 6978 от 13.11.2016 г., постановено по адм. дело № 5336/2015 г.
Въз основа на тези доказателства съдът приема, че подадената жалба срещу мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на АГКК е недопустима, тъй като органът е изпълнил задължението си за произнасяне, като е издал писмен акт, с което е отказа да предостави исканата информация.
За да отхвърли жалбата срещу изричния отказ, съдът след цитиране разпоредбите на отделени текстове на ЗДОИ и Конституцията на Р. Б приема, че с подаденото от Н. заявление не се цели получаване на обществена информация, а снабдяване с доказателства за защита на вещни права на кооперация [фирма] ЕИК[ЕИК], на която е председател, което се установявало от изпратената по факс писмена защита и от направена от съд справка в Търговския регистър. При това съдът приема, че в случая е налице злоупотреба с процесуални права от страна на Н., а също че му е предоставена информация за субекта, подал информацията до СГКК Плевен при изработване на КК за предоставените му скици, а за съда е неустановимо каква още информация иска жалбодателя. Решението е необосновано.
В него липсва изложение относно фактите, които се приемат за установени въз основа на представените доказателства, а в хаотичен порядък са излагани съждения за факти, които обаче не са изведени въз основа на доказателствата по делото, а са базирани на предположения на съда, свързани без логическа връзка с доказателствата, представени с преписката и в хода на съдебното производство. При това изводът на съда, че жалбата на Н. е неоснователна като подадена при злоупотреба с процесуални права не намира опора в доказателствата, които са подробно описани и цитирани в решението.
Няма спор, че жалбодателят е получавал информация по реда на ЗДОИ относно имоти на [ЮЛ], но липсват доказателства, че поисканата от него със заявление вх. № 94-450/06.11.2015 г., допълнено със заявление със същия номер от 16.12.2015 г. При това ако такава информация вече е била предоставяне на жалбодателя за органа са били налице предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ.
От съдържанието на писмото от 07.01.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, обективиращо отказа да се предостави исканата информация се установява, че същата се съхранява при органа, доколкото именно този орган предоставя съхраняваната в Държавен геодезически и кадастрален фонд [ЮЛ], представляващ специализиран архив към Националния архив, но основание за отказа е не друго, а фактът, че органът желае да бъде подадено друго заявление и да бъдат заплатени такси. С оглед направеното уточнение от страна заявителя, че същият не желае да получи документи от архивния фонд, а информация за начина по, който е съставена КВС – документи представени от ОДЗ Плевен неправилно е прието в обжалваното решение, че в случая са налице предпоставките по чл. 8 ЗДОИ.
При това неправилно отказът на Изпълнителния директор на АГКК, който е задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ да предостави исканата информация е приет от съда за законосъобразен.
Без съмнение исканата от Н. информация - документите, представени от ОСЗ Плевен въз основа, на които се поддържа КВС за землището на [населено място] бряг, съхранявана в АГКК, за която няма спор, че е служебна информация ще даде възможност на същия да си състави мнение за работата на органа, при което представлява информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ.
Предположението на първоинстанционния съд, че заявителят ще използва тази информация повторно попада в хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗДОИ и не представлява основание за отказ да се предостави исканата информация. Още повече, че тези изводи са изцяло в сферата на предположенията на съда, тъй като липсват доказателства за наличен спор за вещни права на друг субект кооперация [фирма] и противно на изложеното в решението не се съдържат твърдения в тази насока в представената по делото писмена защита.
Основанията за отказ да се предостави обществена информация са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, като в случая не е налице нито една от тях.
Ето защо решението е и материално незаконосъобразно.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост. При това следва да бъде постановено ново, с което отказът да се предостави исканата информация бъде отменен, а преписката върната на органа за произнасяне по заявлението на Н. за предоставяне на исканата обществена информация.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АКГГ следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 315 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат и заплатени държавни такси.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4140 от 15.06.2016 г., постановено по административно дело № 1868/2016 г. от Административен съд София-град и ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ отказа на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, обективиран в писмо изх. № 94-450/07.01.2016 г. да предостави исканата със заявление рег. № 94-450/06.11.2015 г., уточнено със заявление рег. № 94-450/16.12.2015 г. от Н. Й. Н. искана обществена информация, като незаконосъобразен и
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на Н. Й. Н., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] деловодни разноски в размер на 315(триста и петнадесет) лева.
Решението е окончателно.