Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП срещу Решение № 1172 от 24.02.2017г., постановено по адм. дело № 9450 от 2014г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен Ревизионен акт № 2111311672/25.04.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1431/07.08.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- София в частта относно допълнително начисления ДДС в общ размер на 72 803, 10 лв. и лихва за забава и за допълнително установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за горницата над 939, 60 лв. за 2012г., ведно със следващата се лихва за забава.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че е установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Акцентира върху липсата на нормативно задължение стоките да бъдат предавани единствено на едноличния търговец, който не е полагал труд в предприятието си. Намира, че спорните фактури са подписани от негови търговски помощници, които по аргумент от чл. 30, ал. 2 ТЗ се считат за овластени да извършват сделките. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и в тази й част, ведно с присъждане на юрисконслутско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Л. Д. М., действащ като [фирма], [населено място] не изразява становище по нейната основателност.
Представителят на Върховната административна...