Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на О. Т. Т. от [населено място] срешу решение № 3539 от 26.05.2017 г. по адм. д. №12772 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-367 от 01.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ София - град.
Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 2, т. 12 от НКТП и чл. 2, ал. 2, т. 13 от Инструкцията за прилагане на НКТП са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София - град не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № 2153-21-367 от 01.12.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София – град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] от 28.09.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на О. Т. Т. от [населено място], в частта, с която не е зачетен от втора категория придобитият от жалбоподателя осигурителен стаж от 01.01.2000 г. до 31.08.2016 г. на длъжност „сътрудник-охрана“ в отдел „Проверка на регистриран багаж“, Дирекция „Сигурност“ на „[фирма]“ (предишно наименование „оператор по сигурността“ в отдел „Сигурност на наземното обслужване“, Дирекция „Сигурност“).
С постановеното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е установил, че жалбоподателят не е работил целогодишно и постоянно с рентгенови апарати за пролъчване на багаж, поради което положеният от него труд не попада в хипотезата на чл. 2, т. 12 от НКТП. Изводите на съда произтичат от извършения подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства относно трудовите функции на заеманите длъжности (длъжностни характеристики, карта № 189 за оценка на риска на работното място на „сътрудник охрана“ и др.), при който е установено, че длъжността не е била изпълнявана на работно място „терминали - рентгени“ и служителят не е бил изложен на непрекъснато влияние на вредните йонизиращи лъчения от апаратурата. Обосновано съдът не е кредитирал заключението на съдебно - медицинската експертиза относно определената оценка от 94 точки по необнародваната Наредба за комплексно оценяване условията на труд отм. , доколкото тя не се отнася до елемента „йонизиращо лъчение“, а е комплексна оценка на условията на труд. При извършеното сравнение с длъжностите, изпълнявани на работни места "терминали - рентгени", съдът е установил, че за тях комплексната оценка е 183 точки. Получаваното допълнително възнаграждение за вредни за здравето условия на труд и ползваният допълнителен отпуск не са обстоятелства, които биха могли да насочат към извод, че трудът е от втора категория, като се има предвид, че в списъка на длъжностите са включени и такива като продавач консултанти в безмитни магазини и чистачи на помещение. Неправилното внасяне на осигурителни вноски за втора категория труд не дава основание за зачитане на труда от тази категория, а внесените без правно основание суми се възстановяват по реда на чл. 128 - 132 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).
Така постановеното решение е обосновано и правилно.
На основание чл. 2, т. 12 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в сила от 01.01.2000 г., от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6.
В чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, издадена от управителя на Националния осигурителен институт, е уточнено, че записът на цитирания чл. 2, т. 12 от НКТП обхваща работниците, специалистите и ръководните служители, работещи в среда на йонизиращи лъчения с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания, включително и работещите по ликвидиране на последиците от дейността на ликвидираната фирма "[фирма]", както и част от персонала на [фирма] (без обхванатите с т. 5 и 6 на чл. 1 от наредбата). Извършено е лимитативно изброяване на длъжностите и производствата, които се отнасят към хипотезата на чл. 2, т. 12 от НКТП. В обхвата на изброяването по т. 13 към ал. 20 попадат лицата, работещи с рентгенови апарати за пролъчване на багаж на митници, аерогари, гранични пропускателни пунктове.
Тълкуването на цитираните разпоредби във взаимна връзка насочва към извод, че за втора категория следва да се счита трудът на лицата на митници, аерогари и гранични пропускателни пунктове, работещи с рентгенови апарати за пролъчване на багаж, които са постоянно в средата на йонизиращите лъчения, произвеждани от рентгеновата апаратура за пролъчване.
Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, застъпващи разширителното тълкуване на разпоредбите в смисъл, че трудът на лицата, които при изпълнение на трудовите си функции не са постоянно подложени на йонизиращото лъчение на рентгенови апарати за пролъчване на багаж, също попада в регламентираната хипотеза по чл. 2, т. 12 от НКТП във вр. с чл. 9, ал. 20, т. 13 от Инструкцията за прилагане на НКТП.
Както вече се посочи, цитираните разпоредби визират не всеки труд, който е бил полаган в „среда с йонизиращи лъчения“, а само този труд, който е бил полаган непосредствено и постоянно при такава висока степен на вредност на йонизиращо лъчение, характерна за работещите постоянно на рентгенови апарати за пролъчване на багаж. Получаването на допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд и ползването на допълнителен отпуск не са сред елементите на фактическия състав на разпоредбите, регулиращи категоризирането на труда.
Неоснователен е касационният довод за необоснованост на съдебното решение. При преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност. От представените длъжности характеристики е видно, че само част от трудовите функции на заеманите длъжности „оператор по сигурност“ и „сътрудник охрана“ са били свързани с рентгенов контрол на чекирания багаж. В длъжностната характеристика от 31.01.2012 г. е посочено, че служителят работи в пункт за проверка, оборудван с рентгенов апарат за пролъчване на багаж, но без данни за непосредствена и постоянна работа на рентгеновия апарат. Трудовите му функции включват и познаване на района на [фирма] и особеностите на работните места, участие в мероприятия за незаконна намеса в дейността на [фирма], контрол за спазване на мерките за сигурност и на изискванията за достъп до зоните на сигурност в съответствие с видовете пропуски, информация и съдействие на гражданите, отстраняване на лица, МПС и техника и оборудване, които застрашават сигурността и др. подобни. От съществено значение е обстоятелството, че в списъка на длъжностите за работно място на служителя е посочено „перон, терминали“, а не „терминали – рентгени“. Във връзка с даденото заключение от съдебно-медицинската експертиза следва да се отбележи, че то съдържа изброяване и пресъздаване на съдържанието на събраните по делото документи. Законосъобразно първоинстанционният административен съд не го е кредитирал изцяло и го е подложил на преценка заедно с всички останали доказателства. Не може да се приеме, че жалбоподателят е бил подложен постоянно на йонизиращи лъчения при условия на трудовата среда, идентични по вредност с тези на работещите постоянно и непосредствено с рентгенови апарати за пролъчване на багаж с място на работа „терминали рентгени“.
Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3539 от 26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 12772 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.