Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Д. П. П. от [населено място], обл.Добрич, против Решение №1560 от 12.07.2016г. постановено по адм. д.№ 2981 по описа за 2015г. на Административен съд Варна.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н П. против Ревизионен акт /РА/ №Р-03000814002686-091-001/18.06.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение №426/04.09.2015 г. на директора на дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за 2010 г. в размер на 3 438, 21 лв. главница и 1 452, 38 лв. лихви, за 2011 г. в размер на 6 380 лв. главница и 2 035, 82 лв. лихви и за 2012 г. в размер на 5 798 лв. главница и 1 257, 21 лв. лихви.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно. Твърди, че е нарушено правото му на защита пред първоинстанционния съд, защото не били разпитани поисканите от него свидетели; той нямал финансова възможност да се защитава и да осигурява свидетели. Поддържа, че първоинстанционният съд не обсъдил доводите му против констатациите на ревизионния акт. Неоснователно съдът игнорирал лошото здравословно състояние на земеделския производител, като е потвърдил облагането по аналог, основано на финансовите резултати на „мощни фирми в селско-стопанския бранш“. Съдът неоснователно не приел, че голямата част от произведената продукция е била раздадена на арендодателите на жалбоподателя в замяна на ползването на земеделските им земи, както и че намерените в склада му слънчоглед и царевица не били негова собственост. В допълнение към касационната жалба от 14.09.2016г. се излагат оплаквания за формално водене на процеса пред АС и за недопускане на достатъчно доказателства. Представя два броя складови разписки и протокол за извършена проверка от 08.11.2012г.

Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк.М.М., оспорва жалбата по съображения в писмена молба от 10.10.2017г. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е неоснователна, поради следното:

В касационната жалба и допълнението й се излагат главно оплаквания за съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, в резултат на които постановеното решение подлежи на отмяна. Оплакванията са неоснователни.

Пред първоинстанционния съд касационният жалбоподател е поискал с жалбата си разпит на свидетели и назначаване на експертиза, като тези негоди доказателствени искания са били уважени. Доказателствата обаче не са били събрани, защото делото е било отлагано многократно поради здравословни проблеми на жалбоподателя, непозволяващи му да се яви лично и да се защитава. За съдебното заседание на 13.06.2016г. жалбоподателят е бил редовно призован на посочения от него в жалбата съдебен адрес. В това заседание, първоинстанционният съд е преценил, че след като жалбоподателят не се е явил лично, нито е бил представляван, нито е направил каквито и да е доказателствени искания, на практика се е отказал от събирането на поисканите с жалбата доказателства. При това, съдът не е допуснал никакво нарушение на процесуалните правила.

При служебното задължение на касационната инстанция за проверка на правилното приложение на материалния закон, настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съд правилно е приложил материалния закон.

Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

В случая не е било спорно, че ревизираният жалбоподател, регистриран земеделски производител, не е подавал годишни данъчни декларации за процесните данъчни периоди и не е водил никаква отчетност, нито разполага с документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци.

Разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК допуска, наред с останалите критерии на определяне на данъчната основа по особения ред, органът по приходите да взема предвид обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател доходите му са определени на базата на средния размер доходи от подобна дейност, като при данни за извършени от ревизираното лице продажби са вземани цените по тези продажби.

Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел за неопровергана посочената презумпция, защото твърденията на жалбоподотеля не са били подкрепени с никакви доказателства.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба, а материалният данъчен закон е приложен правилно, поради което решението следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 855, 64лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1560 от 12.07.2016г. постановено по адм. д.№ 2981 по описа за 2015г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Д. П. П. от [населено място], обл.Добрич да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП 855, 64лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.