Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез проц. представител адв. М. С., против решение № 1478/17.08.2017 г., постановено по адм. д. № 2906/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, но по следните, различни от изложените в нея, съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Б. М. против заповед № 143/07.07.2014 г., на кмета на община П., с която, на осн. чл. 225а и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахмането на незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение" в ПИ № [номер] и № [номер] от землището на [населено място]. Съдът е отменил заповедта, намирайки я за незаконосъобразна.

Решението е валидно и допустимо, правилно като краен резултат, но с неправилни мотиви.

Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че указанията на ВАС, дадени в решение № 13312/07.12.2016 г. по адм. д. № 5839/2016 г., с което е отменено решение № 592/21.03.2016 г. по адм. д. № 3226/2014 г. по описа на АС Пловдив, въпреки задължителният им характер, съгласно чл. 224 от АПК, не са изпълнени. При разглеждането на делото, съдът е следвало да извърши цялостна проверка на законосъобразността на Заповед № 143/07.07.2014 г. на кмета на община П. на всички основания по чл. 146 от АПК. Следвало е да изложи мотиви какъв е строежът, неговия характер, къде е разположен, търпим ли е процесния строеж...