Образувано е по касационната жалба на Фондация [ЮЛ] против решение по адм. д. № 494/ 2015 г. по описа на АС-Бургас. Т., че са налице касационни основания за отмяна на решението и уважаване на жалбата поради неправилно приложение на материалния закон по чл. 209, т. 3 от АПК.В случая хипотезата сочи за основание за прекратяване на административното производство, а вместо това е издаден административен акт.

Ответната страна - директорът на РИОСВ Бургас, не изразява становище.

Ответниците - [фирма] и Д. А. Д., не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение 371/ 7.03.2016 г. по адм. д.№ 494/ 2015 г. по описа на АС-Бургас са отхвърлени като неоснователни жалбите на Фондация [ЮЛ] [населено място] и Д. А. Д. с искане за прогласяване нищожност на писмо № 3364/ 29.05.2014 г. на директора на РИОСВ Бургас, с което [фирма] като възложител е уведомен, че за инвестиционно предложение изграждане на ограда в посочени УПИ от кв.[номер] по плана на ЗО [наименование], [населено място], попадащо в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения /Наредбата/ поради попадане на терените по смисъла на ЗЗЩ в защитени зони [наименование] и [наименование], не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата. За да постанови този резултат съдът приема, че отчуждаването на имотите от [фирма] в хода на административната процедура и шест дни преди издаване на писмото, не може да обоснове правен извод за такова тежко нарушение на материалния закон, което да има за правна последица нищожност на административния акт.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Правният проблем по делото е дали отчуждаването на имотите на друго юридическо лице [фирма] в хода на административното производство, инициирано от [фирма] като възложител и шест дни преди издаване на писмото, има за правна последица нищожност на административния акт.

По смисъла на пар. 1, т. 20 от ДР на ЗООС „възложител на инвестиционно предложение" е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение. В издадената на основание чл. 31а от ЗБР Наредба няма изисквания възложителят да е титуляр на вещни права върху имотите-предмет на инвестиционно предложение, чието неспазването да може да бъде определено като недостоверна информация и да е съществено нарушение по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Наредба за оценка за съвместимост, основание за прекратяване на административното производство. Всъщност предмет на проверката по Наредба за оценка за съвместимост е самото инвестиционно предложение, което е видно от разпоредбите на чл. 2, ал. 6, чл. 7, чл. 10 вр. с Приложение № 1, част „Б“, чл. 12, чл. 15 и чл. 16 от Наредбата. Освен това според пар. 1 от ДР на Наредбата е налице задължение при всички случаи на промяна в данните, посочени в уведомлението по чл. 10, или на някои от обстоятелствата, при които е издадено решението за оценка на съвместимостта, възложителят/новият възложител да уведомява компетентния орган за промените в срок 14 дни от настъпването им. Което означава, че промяната във възложителя е допустима не само в хода на административното производство, но и след издаване на решението за оценка за съвместимост. Въпросът дали възложителят, който е адресат на решението по Наредбата, има право да реализира инвестиционното предложение, е въпрос на преценка в друго производство по реда на ЗУТ.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно. Не е налице такова нарушение на материалния или процесуалния закон, което да има за последица нетърпимост на издадения административен акт от правния ред и да е основание за обявяване на неговата нищожност.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 371/ 7.03.2016 г. по адм. д.№ 494/ 2015 г. по описа на Административен съд-Бургас. Решението е окончателно.