Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], К. В. Л. и В. К. К., подадена чрез пълномощник адв. Д. И., против решение № 1738 от 31.10.2016 г. по адм. дело № 361/2016 г. на Административен съд (АС) - Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени решение № 22 от 25.01.2016 г., постановено по преписка № 79/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Ответникът по касационната жалба Религиозна институция (РИ) с наименование[ЮЛ] ([ЮЛ]) чрез председателя Е. Д. Н. и адв. В. С. изразява становище, че същата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.

О. К за защита от дискриминация, чрез юрк. М. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване, защото с първоинстанционното съдебно решение е потвърдено недопустимо решение на КЗД.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното:

Производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. № 16-10-30 от 15.02.2012 г. на Х. П. Н. - в качеството му на председател на РИ[ЮЛ], подадена срещу [фирма], съдържаща оплаквания за нарушение на чл. 4 и 5 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) чрез излъчване на програми от Кабелен телевизионен канал [фирма], които насаждат избирателно омраза към [ЮЛ]. Оплакванията са за извършена дискриминация по признак „религия“ от страна на В. К. К., водещ на предаването [наименование] по [фирма], на двама...