Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалби на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] и на [фирма], [населено място],[жк], [улица], сграда [номер] срещу решение №585 от 24.11.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията).

С оспорваното решение КРС е определила разходоориентирани цени за терминиране на повиквания в мобилни мрежи въз основа на разходите на ефективен оператор, изчислени чрез адаптиран [наименование] ([наименование]) модел на комисията за регулиране на съобщенията и Методология за определяне стойността на среднопретеглената цена на капитала (WACC), съгласно приложение, както следва: терминиране на гласови повиквания от 01.12.2016 г. – 0, 014 лв./м.; от 01.01.2017 г. – 0, 014 лв./м.; от 01.01.2018 г. – 0, 014 лв./м.; от 01.01.2019 г. – 0, 014 лв./м.; от 01.01.2020 г. – 0, 014 лв./м.

Процесното решение е прието на основание чл. 170, чл. 217, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 от ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС) във вр. с т. V.5.1.1. и т. V.5.2.1. от решение на №357 от 23.06.2016 г. на КРС, както и на основание чл. 35, ал. 6, т. 3 от ЗЕС.

Жалбоподателят - [фирма] ([фирма]), чрез пълномощник, счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Счита, че ограничаването на достъпа до съществена част от информацията, довела до определяне на крайните ценови ограничения, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обсъждане на информация, до която е отказан достъп, би довело до постановяване на решение, с резултат различен от настоящия. Сочи, че при прилагане на [наименование] модел за разходите на ефективен оператор следва да се вземат предвид националните особености. При изработване на модела са използвани не само данни на предприятията, но и данни получени от [фирма] в хода на други процедури по изработване на модели в други държави. [фирма] е използвал наличните национални данни, като пропуските на едно предприятие са допълнени с данни от други български предприятия. Сочи, че е приложен анализ на обективността от гледна точка на експертизата на [фирма], включително с извършване на преглед на подходи, използвани в [наименование] модели на други национални регулаторни органи от държавите-членки на ЕС. В мотивите на оспорваното решение не се съдържа аргументация за използваните от [фирма] референтни данни, оценката на КРС за тях и доколко същите са относими към българските условия. Сочи, че непредоставянето на информация относно източника на данните, прави невъзможно и обсъждането на проекта в процедурата по чл. 36 от ЗЕС.

Развива съображения, че Комисията е задължена да определи цени при съобразяване с разходите на задълженото предприятие, а не [фирма]. Подписаното тристранно споразумение между [фирма], [фирма] и КРС не може да бъде противопоставено на [фирма] и не са налице пречки за получаване на достъп до данните на [фирма], ако те изобщо могат да бъдат квалифицирани като търговска тайна.

Сочи за нарушена разпоредбата на чл. 170, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС, а именно КРС не е доказала съответствие на модела с националните особености. Неправилно органът определя пазарния дял на ефективен оператор на база брой оператори, определени за такива със значително въздействие върху пазара на терминиране в индивидуални мобилни мрежи, който се явява несъответстващ на изложеното в Препоръка 2009/396/ЕО относно подхода за регулиране на цените за терминиране на фиксирана и мобилна връзка в EC. В цитираната Препоръка се определя препоръчителна стойност от 20% на минималния ефективен мащаб и тази стойност не е основана на механично отчитане на броя на оператори на ниво отделна държава-членка, а на оценката каква част от тях биха могли за даден период да постигнат определена пазарна позиция с възможности за икономии от мащаба. На така посочените подробно основания, [фирма] прави искане за отмяна на обжалваното решение на КРС.

Жалбоподателят - [фирма] ([фирма]), чрез пълномощник, счита оспореното решение за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 36 от ЗЕС за провеждане на обществени консултации. Регулаторът е следвало да обяви нова процедура за обществено обсъждане, а не да удължава срока на провежданите консултации. Сочи, че отклоненията от заложените данни се дължат на факта, че в модела са отразявани подадени от предприятията данни, без оценка от страна на КРС за тяхната достоверност и в каква степен кореспондират с пазарните тенденции. Развива съображения, че в дългосрочен план пазарният дял на ефективния оператор следва да расте. На българския телекомуникационен пазар са утвърдени три основни мобилни оператора.

Счита, че при изчисляване на чистите дългосрочни инкрементални разходи LRIC следва да бъдат включени и платените такси за придобиване на радиочестотен спектър. П. [ие] подхода цената за терминиране се получава на базата на сравнението на разходите на оператор, предоставящ услугата терминиране с такъв, който не я предоставя (т. е. чист on-net оператор). Сочи, че подценяването на разходите за off-net трафик силно намалява крайния резултат от изследването. Нереалистичната прогноза, запазваща преобладаващата част от трафика в рамките на мрежата довежда до значимо занижаване на цената за терминиране на обаждания в мрежите на мобилните оператори в страната и я установява под себестойността на тази услуга. Това поражда последваща необходимост от крос-субсидиране на цената за терминиране чрез цената на услугите към крайните потребители. Сочи за структурен проблем на подбора на данни към модела интерпретацията на абонатната база. Едва в актуализираната версия на анализа се споменава, че абонатната база следва да обхваща и SIM картите за данни (без да се конкретизира дали това следва да включва карти от типа машина-към-машина и такива за интернет). Поради естеството на [наименование] модела, жалбоподателят не е предоставял данни за не-гласови абонати. Сочи, че допълнителният спад на приходите от терминиране в мобилни мрежи ще доведе до неблагоприятен резултат за предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, за държавата и най-вече за потребителите. Счита, на първо място, че предложената дата – 01.12.2016 г., на влизане в сила на цената за терминиране в индивидуални мобилни мрежи е крайно неподходяща, поради съставянето на годишните финансови отчети към 31.12.2016 г. На второ място сочи, че практика на всички телеком оператори е провеждането на т. нар. “freeze” на всички операционни системи и на мрежата през месец декември, което означава рестрикция за намеса на каквито и да било нови дейности в мрежата и системите, каквато безспорно е и промяната на цените за терминиране. Иска отмяна на решение №585 от 24.11.2016 г. на КРС.

Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията - счита жалбите за неоснователни. Представя подробни писмени защити относно всеки от доводите на жалбоподателите. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - [фирма], чрез процесуалния си представител, счита подадените жалби за основателни и иска отмяна на решение №585 от 24.11.2016 г. на КРС.

Заинтересованата страна [фирма], редовно призована не взема становище относно жалбите.

Върховният административен съд, седмо отделение след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема следното:

Жалбите са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Жалбоподателите [фирма] и [фирма] са български юридически лица, осъществяващи надлежно дейност като предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги по смисъла на §1, т. 50 от ЗЕС.

КРС е допуснала предварително изпълнение на оспорваното решение. С определение №9041 от 11.07.2017 г. по описа на Върховния административен съд, в сила от 10.08.2017 г., са отхвърлени жалбите на [фирма] и [фирма] срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на решение №585 на Комисията за регулиране на съобщенията, обективирано в т. 2 от същото.

С решение №1096 от 01 декември 2011 г., КРС е задължила [фирма], [фирма] и [фирма]([фирма]) да предоставят информация по въпросници в 30-дневен срок, съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЕС. В съответствие с Препоръка 2009/396/ЕО, след проведена обществена поръчка, КРС е стартирала проект по договор за изготвянето на модели за определяне на разходите на ефективен оператор, предоставящ електронни съобщителни услуги от фиксирана и от мобилна мрежа. Необходимата по обем, подробности и срок информация е изискана от предприятия, които имат разрешения за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез фиксирани мрежи и чрез мобилни надземни мрежи по стандарти GSM и UMTS и е за изготвяне на модела за определяне разходите на ефективен оператор.

С решение №227 от 16.02.2012 г. КРС приема проекти на Консултативен документ „Разработване на модел „отдолу – нагоре“ за определяне на дългосрочните допълнителни разходи (LRIC) за фиксирани мрежи в България и Консултативен документ „Изготвяне на експертни оценки за среднопретеглената цена на капитала (WACC) за фиксирани и мобилни мрежи в България“ и открива процедура по обществени консултации на проектите.

С решение №1362 от 31.05.2012 г. КРС е определила пазара на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране. Със същото решение №1362 регулаторът е задължил [фирма], [фирма] (понастоящем [фирма]) и [фирма] (понастоящем [фирма]) да прилагат разходоориентирани цени за терминиране нa повиквания, без оглед на техния произход, в собствените си мобилни мрежи, считано от 01.07.2013 г.

С решение №2033 от 11 октомври 2012 г. КРС приема проект на решение за определяне на разходоориентирани цени за услугите генериране и терминиране на повиквания от/в определено местоположение въз основа на разходите на ефективен оператор и изчислени чрез [наименование] модел на Комисията, съгласно приложение №2 („Резултати от модела „отдолу–нагоре“ (Bottom-Up) за определяне на допълнителни/инкрементални разходи (LRIC) за услугата и открива процедура за обществено обсъждане на проекта на решението.

С решение №135 от 14.02.2013 г. КРС определя стойностите на разходоориентираните цени, приложими до момента на преразглеждане на задълженията, наложени с третия кръг на пазарен анализ на пазара на едро на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи.

С решение №357 от 06.08.2015 г. КРС открива процедура за обществено обсъждане на проект на решение за трети кръг на определяне, анализ и оценка на пазара на едро на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи.

С решение №44 от 28.01.2016 г. КРС открива процедура по второ обществено обсъждане на проекта на решение, резултатите от което са приети с решение №250 от 20.04.2016 г.

С решение №357 от 23.06.2016 г. КРС определя пазара на едро на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране, прави анализ и оценка на пазара на едро на терминиране на повиквания в индивидуални мобилни мрежи.

Въз основа на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, с решение №284 от 25.06.2015 г. КРС определя за изпълнител на поръчката [фирма] ([фирма]) и сключва договор за адаптиране на модела „отдолу-нагоре“ за определяне на дългосрочните допълнителни/инкрементални разходи (LRIC) за услугата терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи.

С решение №376 от 13.08.2015 г. регулаторът изисква от предприятията подробна информация за трафика на данни, с цел да се адаптира разходния модел на мобилна мрежа на модерен ефективен оператор, одобрен с решение №135 от 14.02.2013 г. и да се определят цените за терминиране.

Д. П 2009/396/ЕО на Европейската комисия (ЕК) предвижда националните регулаторни органи да определят цените на терминиране на мобилни гласови услуги въз основа на модел „отдолу-нагоре“ за определяне на чистите дългосрочни допълнителни/инкрементални разходи, наричан за краткост pure [наименование] модел.

С решение №166 от 15.03.2016 г. КРС открива процедура за обществено обсъждане на проект на решение за определяне на разходоориентирани цени за терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи въз основа на разходите на ефективен оператор, изчислени чрез адаптиран [наименование] ([наименование]) модел на КРС. При проведеното обществено обсъждане, становища представят [фирма], [фирма] и [фирма].

Във връзка с постъпилите становища в хода на процедурата по обществено обсъждане КРС оформя предложение за изменение на проекта на решение. С оглед на което, с решение №388 от 28.07.2016 г. КРС открива втора процедура за обществено обсъждане на посочения проект на решение за определяне на разходоориентирани цени. С решение №436 от 29.08.2016 г. КРС удължава срока за представяне на становища от заинтересованите страни в процедурата за обществено обсъждане. В хода на процедурата са постъпили становища от [фирма], [фирма] и [фирма].

С оспорваното решение регулаторът определя разходоориентирани цени за терминиране на повиквания в индивидуални мобилни мрежи, изчислени чрез [наименование] модел на КРС след неговото адаптиране за периода до 2020 г. Същността на модела и начина на изчисляване на получените резултати са подробно описани в Приложението, неразделна част от оспорения акт. Регулаторът е определил цените да се прилагат до следващия, четвърти кръг на пазарен анализ на пазара на едро на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи.

В изпълнение на чл. 7 и чл. 7а от Директива 2002/21/ЕО и чл. 42 и чл. 42б от ЗЕС проектът на решение се нотифицира от КРС до ЕК, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и регулаторните органи на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).

С писмо №03-08-33 от 22.11.2016 г. съгласно решение №357 от 23.06.2016 г. цените за терминиране на повиквания с произход държави извън Европейския съюз/Европейската икономическа зона се определят от предприятията със значително въздействие на пазара на едро на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи въз основа на търговски преговори.

С оглед на този предмет и характер на решение №585, то е индивидуален административен акт с адресати мобилните оператори, на които с решение №357 от 23.06.2016 г. са наложени специфични задължения за разходоориентирани цени. Именно за тях то създава задължение за прилагане на определените цени и с оглед на това съответства на дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК.

Конкретните стойности на цените за терминиране на повикванията са определени чрез модел [наименование] и Методология за определяне стойността на среднопретеглената цена на капитала. Следователно моделът и методологията са мотиви на органа за определяне на конкретните стойности. Сами по себе си моделът и методологията са били предмет на консултации по чл. 37 от ЗЕС и са приети със самостоятелен акт на регулатора.

Оспорваното решение е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл. 30, т. 4 от ЗЕС Комисията налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията, определени като предприятия със значително въздействие върху пазара, за постигане на целите на закона. Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 5 от ЗЕС специфичните задължения могат да бъдат и такива за разходоориентираност. Задължението за разходоориентираност е наложено на двамата жалбоподатели с решение №357, а също и на заинтересованите страни „[фирма]“ и „[фирма]“. Определянето на конкретни стойности на цената на терминиране на повиквания в мобилните мрежи е елемент на специфичното задължение по чл. 166, ал. 2, т. 5 от ЗЕС, правомощието за което е изрично установено в чл. 217, ал. 1 от ЗЕС. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗЕС, Комисията може да регулира цени на електронни съобщителни услуги, когато с решение, прието по реда на ЗЕС, е наложено задължение за предприятие със значително въздействие на съответния пазар за ценови ограничения и/или разходоориентираност.

Правото на регулатора да налага специфично задължение под формата на разходоориентирана цена е установено изрично в чл. 30, т. 4 във вр. с чл. 166, ал. 2, т. 5 от ЗЕС. Правото на Комисията да определи разходоориентирана цена при наложено специфично задължение е изрично установена в чл. 217, ал. 1 от ЗЕС.

Видно от изложеното, оспореното решение №585 е издадено при наличие на изискуемите от закона предпоставки за правомощието на регулатора да определи цени на терминиране на повиквания в мобилните мрежи на жалбоподателите.

Обжалваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Решението съдържа фактически и правни основания. Взето е при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, подписано е.

По отношение на жалбата на [фирма]:

При издаване на акта регулаторът се е съобразил с принципите на достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12, ал. 1 от АПК и в двете процедури за обществено обсъждане по чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗЕС. На всички заинтересовани страни, включително и на [фирма], е било осигурено правото на ефективно участие като гаранция за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая. Неоснователно жалбоподателят счита непредставянето на информация в поискания от [фирма] вид, за нарушение на административнопроизводствените правила. Преценката на органа за прозрачност, публичност и предвидимост следва да бъде направена при спазване на общите изисквания за прозрачност, публичност и предвидимост в работата на КРС и при отчитане на задължителното изискване за опазване на търговската тайна на жалбоподателите - конкуренти. Както сочи и КРС, следва да се балансира между две категории права, правото на жалбоподателите да се запознаят с фактите и обстоятелствата по административната преписка и правото търговската им тайна да бъде защитена.

Във връзка с искането за предоставяне на достъп до конкретни данни за [наименование] модела, с писмо изх. № 04-04-87 от 18.04.2016 г. Комисията е предоставила писмен отговор както на [фирма], така и на всички предприятия, определени като такива със значително въздействие на пазарите на едро на терминиране в индивидуални мобилни мрежи и на терминиране на повиквания в определено местоположение на обществени телефонни мрежи. Към отговора на Комисията са приложени таблици с указания къде в двата модела може да бъде намерена търсената информация.

Отчитайки задълженията си за опазване на търговската тайна, произтичащи от ЗЕС, Комисията не е публикувала и данните, които чрез прилагане на формулите и връзките, съдържащи се в публичната версия на файла във формат „Excel”, биха могли да доведат до разкриване на търговската тайна. Форматът на публикация на данните, включващ връзките между отделната информация в електронните таблици, налага ограничаването на достъпа до част от информацията с оглед задължението за опазване на търговска тайна. Поради това, че задължението да опазва тайната на предоставената информация е в тежест на КРС и с оглед на това, че само Комисията разполага с пълната информация, по обективни причини тази преценка може да се направи само от регулатора. Същественото в случая е, че КРС е осигурила възможност на предприятията чрез специално разработена електронна таблица да проверят изчисленията чрез въвеждане на свои данни в таблицата с примерни данни, част от оспореното решение. Необходимостта да се публикува единствено информация, която не представлява търговска тайна или не води до разкриването на такава, се съдържа в споразуменията за конфиденциалност, подписани между предприятията, предоставили информация в изпълнение на решение №376 от 13.08.2015 г. и [фирма]. Съгласно клауза от тези подписани споразумения, изпълнителят се задължава да не разкрива, пряко или косвено и да не допуска разкриването на предоставената от предприятията информация. КРС от своя страна, е длъжна да опазва търговската тайна както на изпълнителя, така и на предприятията, включително и на [фирма], когато за това е подписан изричен договор или има изрично указание от вносителя на информацията.

Неоснователно е оплакването за неотчитане на националните особености в референтните данни на [фирма]. При адаптиране на модела на мобилна мрежа, който се базира на хипотетична мрежа, изградена в България, са взети много показатели специфични за българския пазар. Отчитането на националните особености обаче няма предимство пред изискването за отчитане на ефективните разходи, което е възможно само ако представените от предприятията данни бъдат подложени на експертна оценка. Последното произтича от изискванията на Препоръка 2009/396/ЕО относно моделирането на мрежа на ефективен оператор. Едно от основните изисквания на Препоръката е, че операторите не могат да бъдат компенсирани за разходи, които са направени поради неефективност. От горното следва извод, че отчитането на националните особености на пазара, в който оперират българските предприятията, не може да бъде с предимство пред изискванията разходите да са на ефективен оператор.

На следващо място следва да се отбележи, че референтните данни се използват от [фирма] за формиране на експертна оценка, базирана на опит в тясно специализирана област. [фирма] не сочи данни, оборващи тези на [фирма], основаващи се на опита и практиките на предприятието. Разпоредителната част на решение №585 съдържа стойностите на цените за терминиране на повиквания в мобилни мрежи. Безспорно е, че тези стойности са резултат на сложен процес включващ използването на модел [наименование] и Методология за определяне на стойността на среднопретеглената цена на капитала. М. [ие] е изграден на концепцията за развитие на ефективна мрежа за ефективен оператор като чрез използване на текущите разходи се конструира технико-икономическия модел на ефективна мрежа. Специфичното е, че той отразява нужното, а не понастоящем предоставеното количество оборудване и не отчита предшестващите разходи. Основава се главно на производни данни и зависи от избора на ефективни технологии. Моделът включва само перспективните дългосрочни допълнителни разходи ([наименование]). Това са разходите, които са предизвикани от предоставянето на допълнителна добавка. Подходът на допълнителните дългосрочни разходи, при който се разпределят само ефективно направените разходи, които не биха възникнали, ако включената в добавката услуга не се предоставя повече спомага за ефективното производство и потребление и свежда до минимум потенциалните нарушения на конкуренцията. Целта е да се адаптира разходният модел на мобилна мрежа на модерен ефективен оператор, одобрен с решение №135 от 14.02.2013 г. въз основа на адаптирания модел.

Видно от Приложение 1: към адаптирания [наименование] модел на мобилна мрежа в България - „Информация за входни данни на модела за сценарий МЕО” (л. 204-208), допусканията в модела са базирани основно на данни на предприятията, а прилагането на данни от моделите на други държави е силно ограничено, т. е. зависимостта на изчисленията в модела от външни за българския пазар данни е сведена до минимум. [фирма] използва наличните национални данни, като пропуските на едно предприятие са допълнени с данни от други български предприятия, като при това е приложен анализ на обективността им от гледна точка на експертизата на изпълнителя, включително с извършване на преглед на подходи, използвани в [наименование] модели на други национални регулаторни органи (НРО) от държавите-членки на ЕС. Съвкупността от така определените входни данни е гаранция за отчитане на националните особености. Предвид изложеното, в модела са заложени входни данни, които отразяват в максимално възможна степен националните особености, но при отчитане на изискванията за ефективност на Препоръка 2009/396/ЕО.

[наименование] моделът за мобилна мрежа отразява националните особености на пазара в степен, в която предприятията са предоставили данни за тази цел. По отношение на данните, използвани от [фирма] за които е декларирано, че са търговска тайна, КРС не може да прави преценка относно техния характер. Комисията е длъжна да ги приеме като такива и не може да поставя под съмнение характера на информацията. Непредоставянето на информация, определена като търговска тайна на [фирма], не представлява нарушение на процедурата за обществено обсъждане. За КРС е обективно невъзможно да прецени дали разкриването на посочените като конфиденциални данни на изпълнителя биха увредили правата му. Приемането на противното би означавало, че за Комисията ще отпадне и задължението за опазване в тайна на предоставените данни, определени от предприятията като конфиденциални.

Неоснователно е оплакването за необходимост от предоставяне на референтните данни заложени в модела на [фирма]. Използването на референтни данни външни за българския пазар, както е и посочено в Приложение 1 на оспорвания акт, е сведено до минимум.

Неоснователно е направеното от [фирма] твърдение за неправилно определяне на пазарния дял на ефективен оператор. КРС е анализирала и взела предвид мотивите на [фирма], [фирма] и [фирма] в първото обществено обсъждане, с които посочените предприятия са предложили при определяне на пазарен дял на ефективен оператор в модела да се прилага формулата 1/п, където „п” е броя на пазарните участници. На основание посоченото, както и предвид факта, че с решение №357 от 23.06.2016 г. КРС е определила четири предприятия със значително въздействие върху пазара на едро на терминиране на повиквания в индивидуални мобилни мрежи, Комисията изменя стойността на пазарния дял за сценария на ефективния оператор в модела от 20% на 25%.

По отношение на жалбата на [фирма]:

При приемане на решение №436 от 29.08.2016 г. за удължаване срока за представяне на становища от заинтересованите страни в процедурата за обществено обсъждане са спазени основни изисквания на чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗЕС: публикуване на съобщението в национален ежедневник и на интернет страницата на Комисията и определяне на минимален 30-дневен срок за представяне на становища. По този начин регулаторът е гарантирал правото на ефективно участие и на защита на заинтересованите лица, включително и на [фирма], като предпоставка за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая. Разпоредбата на чл. 42б, ал. 8 от ЗЕС е неотносима в случая, тъй като едномесечния срок и удължаването му е приложим за съобщаване на приетите окончателни мерки след издаване на препоръката на Европейската комисия. Дали действията на КРС ще бъдат определени като удължаване на срока по откритата процедура или откриване на нова такава, е без значение за крайния резултат, тъй като е гарантирана защитата на заинтересованите лица. Неоснователни са и твърденията на [фирма] за липса на достатъчно мотиви за удължаване на срока за представяне на становища и трудности в интерпретацията на коригираните данни. В мотивите на решение №436 от 29.08.2016 г. Комисията изрично е посочила по отношение на първоначално публикувания текстови файл, че трансферираните в него извадки от електронните таблици са съдържали примерните данни вместо реално използваните данни за изчисленията за ефективния оператор. Публичните версии във формат „Excel” са били на разположение на [фирма] и останалите предприятия, като по този начин е била предоставена възможност в рамките на повече от половин година за пълен анализ на съдържащите се в тях данни.

Неоснователно е оплакването на [фирма] за необоснованост на заложените входни данни, изразяващо се в наличието на противоречиви и нелогични тенденции на прогнозата за развитие на пазара. Съпоставимост между последните отчетени данни и прогнозите за бъдещия период е избран подход, при който са използвани обобщените данни на предприятията, предоставени в хода на събиране на информация за целите па модела.

Неоснователно е направеното от [фирма] твърдение за неправилно определяне на пазарния дял на ефективен оператор. КРС е анализирала и взела предвид мотивите на [фирма], [фирма] и [фирма] в първото обществено обсъждане, с които посочените предприятия са предложили при определяне на пазарен дял на ефективен оператор в модела да се прилага формулата 1/п, където „п” е броя на пазарните участници. На основание посоченото, както и предвид факта, че с решение №357 от 23.06.2016 г. КРС е определила четири предприятия със значително въздействие върху пазара на едро на терминиране на повиквания в индивидуални мобилни мрежи, Комисията изменя стойността на пазарния дял за сценария на ефективния оператор в модела от 20% на 25%. За да извлече икономии от мащаба даденото предприятие следва да има достатъчно голям размер. Теоретичната постановка за ефективен оператор предполага ефективен размер на възвращаемост от мащаба, основан на броя на мрежовите оператори, опериращи на съответния пазар.

Неоснователно е оплакването за необходимост от включване на таксите за придобиване на допълнителен радиочестотен спектър. КРС се е съобразила с принципите, залегнали в Препоръка 2009/396/ЕО, включително тези в раздел „Принципи за изчисляването на цени на едро за терминиране в мобилни мрежи”. Разходите за единица от услугата терминиране са относими спрямо инкремента, който е определен въз основа на предоставените през 2015 г. прогнозни данни на предприятията. При предоставяне на радиочестотен спектър (включително по отношение на допълнително придобития такъв в посочените от предприятието обхвати, 2100 MHz и 1800 MHz), е приложен принципът на неутралност при неговото ползване, както по отношение на предоставяните услуги, така и по отношение на използваните технологии. Последното дава възможност на предприятията да предоставят различни видове електронни съобщителни услуги посредством различни технологии, напр. UMTS, LTE, WiMAX и др. Прилагането на принципа на неутралност по отношение на предоставяните услуги при предоставяне на радиочестотен спектър (включително на допълнителен такъв) от своя страна води до ограничаване възможностите на регулатора служебно да определя отнасящата се към предоставяне на конкретната услуга (в случая - гласови услуги на едро) част от разходите за спектър на съответното предприятие, което е необходимо за постигането на съответствие с изискванията на раздел „Принципи за изчисляването на цени на едро за терминиране в мобилни мрежи” от Приложението към Препоръка 2009/396/ЕО.

Регулаторът е приложил данните подадени от предприятията и не е задължен да проверява достоверността на информацията на заинтересованите страни. Предприятията са предоставили изчерпателни данни за трафичните прогнози, като последните са били обект на последваща обработка.

Неоснователно е твърдението на [фирма], че разходите за спектър за радиорелейни линии е съставна част от разходите за изграждане и поддържане на мрежата. Лицензионните такси за спектър в модела се разглеждат като постоянни общи разходи, присъщи за всички дейности на мрежата, и като такива същите не се променят с промяната на обема на трафика. За сценария на чистите LRIC разходи за терминиране на гласови повиквания лицензионните такси за спектър, включително необходимия за осъществяване на радиорелейната свързаност до базовите станции, са изключени от калкулациите в модела в съответствие с посоченото в Препоръка 2009/396/ЕО.

По отношение на параметрите на полезния живот на телекомуникационното оборудване, настоящата съдебна инстанция споделя извода на органа. Неоснователно е твърдението на [фирма], че полезният живот на оборудването за радиодостъп в мобилни мрежи е 10 години. Посоченият период не се отнася до полезния живот на цялото мрежово оборудване, определен в Приложението към решение №388 от 28.07.2016 г. Подобно твърдение би могло да се приеме по отношение на размера на полезния живот на преносното оборудване.

Видно от аргументите на [фирма], т. нар. практика „freeze” не препятства пускането на пазара на нови продукти през месец декември и следователно не би следвало да се явява пречка пред операционните системи на предприятието за промяна на цените за терминиране на едро. Изменението на последните е било известно на предприятието от месец юли 2016 г. и следователно [фирма], както и останалите предприятия със значително въздействие на съответния пазар са разполагали с достатъчно време за организиране на системите си с оглед влизане в сила на новите цени за терминиране.

По отношение на изменението на първоначално предвидената дата на влизане в сила на цената за терминиране в индивидуални мобилни мрежи следва да се отбележи, че удължаването на процедурата по обществено обсъждане предполага и изменение на началната дата, което по своята същност не съставлява нарушение допуснато от КРС.

На следващо място регулаторната политика прилагаща разходоориентирани цени за терминиране на едро, е политика наложена от ЕК в програмата в областта на цифровите технологии и е неоснователно твърдението на [фирма], че националният регулаторен орган възпрепятства постигането на целите. Дори напротив, КРС има задължението да представи проекта на решение за определяне на разходоориентирани цени за терминиране на повиквания в мобилни мрежи въз основа на разходите на ефективен оператор на ЕК и след изразено становище или резерви от страна на ЕК, регулаторният орган може да пристъпи към следващ етап от административното производство.

Задължението за прилагане на разходоориентирани цени е продължение на последователния регулаторен подход на КРС, насочен към преустановяване на възможностите на предприятие със значително въздействие върху съответния пазар да прилага прекомерно високи цени или да затвори свързания пазар на дребно, предоставяйки на по-високи цени услугата терминиране, като по този начин препятства навлизането на конкурентите на пазара.

Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Актът е законосъобразен и жалбите на [фирма] и [фирма] следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на КРС е основателно и следва да се уважи като жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят на КРС сумата от двеста лева - юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбите на [фирма] и [фирма] срещу решение №585 от 24.11.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

ОСЪЖДА [фирма] и [фирма] ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисията за регулиране на съобщенията, [населено място], [улица], 200 (двеста) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението с препис.