Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. С. Х. срещу заповед № 8121к-5271/22.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като преди издаването ѝ е оттеглил подаденото заявление, с което е поискал служебното му правоотношение да бъде прекратено. Счита поради това, че заповедта е постановена при липсата на фактическите и правни основания за издаването ѝ, при което е материално незаконосъобразна, а при издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е постановена в нарушение на целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени и му присъди направените деловодни разноски.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като осъди жалбодателя да заплати направените деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че жалбодателят до издаване на обжалваната пред настоящия състав заповед е заемал длъжността старши инспектор – началник на участък (КП) при Районно управление – С. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – В. Т.

От представеното с административната преписка копие от справка рег. № 366р-21874/06.12.2016 г. се установява, че осигурителният стаж на Х. към 31.12.2015 г. е 27 години, 2 месеца и 4 дни, от които 2 години и 8 месеца извън МВР.

Със заявление № 366р-21514/01.12.2016 г., подадено до министъра чрез ОДМВР - В. Т Х. е изразил желание служебното му правоотношение на държавен служител в МВР да бъде прекратено...