Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби от Н. С. К. в качеството на [фирма] и от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. В. Т при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 170 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 107/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т (АСВТ). Подадена е касационна жалба от Н. С. К. в качеството на [фирма] срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 309 от 01.08.2016 г., постановени по адм. дело № 107/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Касаторът – Н. С. К. в качеството на [фирма], обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА. В касационната жалба се излагат доводи за нищожност на РА, тъй като Заповед № 1401316-В от 03.06.2014 г. е издадена след определения срок за извършване на ревизията от некомпетентен орган. Съгласно заповедта на изпълнителния директор, ревизията е следвало да приключи на 04.11.2013 г. и определения в нея срок е окончателен. Счита, че издадената заповед от страна на органа, възложил ревизията, след изтичане на срока, определен от изпълнителния директор, не е издадена от надлежен орган. Съдът неправилно е определил разполагаемите парични средства на ревизираното лице към 01.01.2007 г. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че ревизираното лице не е получило заеми от турските граждани, тъй като това се установява от представените по делото доказателства. Съдът неправилно е кредитирал предоставената информация по искането за обмен на информация по реда на чл. 143 ДОПК, тъй като същата е предоставена на 26.05.2014 г. и срока за извършване на ревизията е бил изтекъл. Счита, че...