Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Водоснабдяване и канализация - С“ - [населено място] срещу решение № 133/29.09.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 592/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 260087/05.07.2021 г. по гр. дело № 389/2020 г. на Панагюрския районен съд и са уважени, предявените от Ц. П. Г. срещу дружеството-жалбоподател, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 03/03.06.2020 г. на управителя на дружеството-касатор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 03.06.2020 г.; и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик вътрешна мрежа“ при ответното дружество; в тежест на последното са възложени разноски и държавна такса по делото.

Касационната жалба на дружеството-работодател е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата и изложението към нея се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, но се излагат оплаквания и доводи единствено за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението на дружеството-касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е работодателят да документира извършения от него подбор, и липсата на съставена документация за подбора опорочава ли законността на същия подбор и самото уволнение; и 2) следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 от ГПК. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа тези правни въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първия въпрос – с решение № 311/24.02.2017 г. по гр. д. № 2333/2016 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 525/21.06.2010 г. по гр. д. № 1446/2009 г. на ІV-то гр. отд.; и втория въпрос – с тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ІV-то гр. отд., решение № 92/22.02.2011 г. по гр. дело № 1863/2010 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. Жалбоподателят сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага съображения, че решаващите изводи на въззивния съд били очевидно неправилни.

Ответникът по касационната жалба – ищецът Ц. Г. в отговора на жалбата излага съображения за неоснователност на същата.

За да уважи предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че ответникът-работодател е допуснал формално, но съществено нарушение на процедурата по преодоляване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от КТ, изразяващо се в непоискано и недадено мнение от трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) за прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, който е трудоустроен. За да достигне до този свой решаващ извод по делото, въззивният съд преди това – при обсъждането на доказателствата – е приел за установено, че с експертно решение (ЕР) на ТЕЛК от 11.07.2019 г. на ищеца е определена 50 % трайно намалена работоспособност за период от 2 години – до 01.07.2021 г. (в рамките на който е извършено процесното уволение – на 30.06.2020 г.), като са посочени следните противопоказни условия на труд: „Очен травматизъм. Тежък физически труд. Двуочно зрение. Неблагоприятни климатични условия.“; в ЕР изрично е записано и че изпълняваната от ищеца работа е подходяща за здравословното му състояние, при спазване на тези противопоказания. Съдът е установил и че с писмо от 08.04.2020 г. инспекцията по труда (ИТ) е дала предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ за уволнението на ищеца, като е разполагала с горното ЕР на ТЕЛК, представено от работодателя. Установил е също, че в писмо от 30.09.2020 г. на ТЕЛК, адресирано до първоинстанционния съд по делото, изрично е посочено, че от страна на работодателя не е поискано становище за уволнението на ищеца. Въззивният съд, позовавайки се на трайно установената практика на ВКС, е изтъкнал, че закрилата на трудоустроен работник при уволнение поради съкращаване на щата е предвидена в чл. 333, ал. 2 от КТ, като в случая не е взето мнение на ТЕЛК от работодателя, който да го препрати на ИТ, което само по себе си е достатъчно уволнението да се признае за незаконно и да се отмени. Наред с горните си решаващи съображения и изводи, окръжният съд е приел още, че и по същество не е налице реално съкращаване на щата, както и че работодателят не е извършил изискуемият се подбор, за което съдът също е изложил подробни съображения.

Настоящият съдебен състав намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване на така мотивираното въззивно решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са уважени.

Както е посочил и въззивният съд, непреодоляването от страна на ответника-работодател (сега касатор) на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 2 от КТ, с която се е ползвал ищецът, е достатъчно основание за отмяната на уволнението му като незаконно. Първият формулиран от страна на жалбоподателя правен въпрос (длъжен ли е работодателят да документира извършения от него подбор, и липсата на съставена документация за подбора опорочава ли законността на същия подбор и самото уволнение) няма отношение към този решаващ правен извод на въззивния съд, а е относим единствено към алтернативния извод на съда за неизвършен задължителен подбор при уволнението на ищеца. При това положение, каквото и разрешение да възприеме настоящата касационна инстанция на този въпрос относно подбора, то не би могло да доведе до промяна както на решаващия извод на въззивния съд по чл. 333, ал. 2 от КТ, така и на крайния резултат по спора, постановен с въззивното решение. Следователно, първият правен въпрос е без значение за крайния изход на спора по делото и не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

По същите съображения е без значение дали при мотивирането на алтернативните си изводи за липса на реално съкращаване на щата и за неизвършен задължителен подбор, въззивният съд е разрешил в противоречие или в съответствие с практиката на ВКС и втория правен въпрос в изложението на касатора – следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 от ГПК. Както вече беше посочено, тези алтернативни изводи в обжалваното въззивно решение са без значение за крайния резултат по делото. При мотивиране на решаващия си извод за непреодоляване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 2 от КТ, въззивният съд е разрешил този процесуалноправен въпрос в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС (включително посочената от касатора), като е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички относими доказателства по делото, както и самия този довод на ищеца за незаконност на уволнението му и възражението на ответника срещу него, че ищецът не бил трудоустроен. При това положение, по отношение на втория правен въпрос не е налице и наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Не е налице и сочената от жалбоподателя, очевидна неправилност на решаващия извод на въззивния съд. Доводът, че инспекцията по труда е дала предварителното разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ за уволнението на ищеца при наличие на представено от ответника-работодател ЕР на ТЕЛК за ищеца (въззивният съд е установил, че това е ЕР на ТЕЛК за трудоустрояването на ищеца), очевидно няма отношение към предварителната закрила по чл. 333, ал. 2 от КТ, изискваща мнение на ТЕЛК за уволнението на ищеца (каквото въззивният съд е установил, че не е дадено от изрично писмо на ТЕЛК до първоинстанционния съд по делото). Другият довод на касатора, че по делото липсвали надлежни доказателства за трудоустрояване на ищеца, също не е такъв за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд е обсъдил такова доказателство по делото, а освен това самият работодател е поискал и е дадено предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, предпоставка за което е също трудоустрояването на ищеца.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК; не са налице и други основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване служебно от настоящата инстанция.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, а именно – сумата 50 лв., за която е удостоверено, че е платена – в представения по делото договор за правна защита и съдействие № 15188/08.01.2022 г., като не са ангажирани доказателства за плащане на разликата до пълния уговорен размер от 700 лв. на адвокатското възнаграждение (т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 133/29.09.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 592/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - С“ - [населено място] с ЕИК112107349 да заплати на Ц. П. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата 50 лв. (петдесет лева) – разноски за касационното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: