Производство по чл. 135, ал. 5 АПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София – град (АССГ) и Софийски районен съд (СРС), повдигнат от последния с определение № 15955 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 42150/2021 г. по описа на този съд.

Административният съд е сезиран с искова молба от Ю. М. Д. и С. М. С. против Прокуратура на Р. Б (П.) и Областна дирекция на МВР - Плевен, с която е предявен иск за заплащане солидарно от ответниците на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 10 989. 16 лева, съставляващи претърпяна загуба от обезценяване стойността на лек автомобил марка „С.“, модел „В.“ с ДК [рег. номер на МПС] за времето от 13.01.2010 г. до 12.04.2019 г., през което същият е престоял в двора на РУ на МВР – Кнежа след като е иззет и съхраняван като предмет на престъпление по досъдебно производство № 2631/2008 г. по описа на Първо РУ на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), пр. пр. № 23828/2008 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП) преди да бъде върнат на собственика (претендирана щета от 10 769 лв.), както и за заплатен от последния данък за автомобила за периода от 2014 г. до края на 2018 г. (претендирана щета общо от 220. 16 лв.).

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са наследници на М. С. С., починал на 31.03.2009 г., който бил собственик на гореописания лек автомобил. За времето от 18.45 ч. на 26.06.2008 г. до 08.15 ч. на 27.06.2008 г. последният бил противозаконно отнет, за което деяние било образувано досъдебно производство по описа на Първо РУ на СДВР, водено срещу неизвестен извършител. На 13.01.2010 г. автомобилът бил установен и прибран за съхранение в РУ на МВР – Кнежа, за което първата ищца била уведомена едва на 14.02.2018 г. Молбата й за връщане на автомобила била удовлетворена на 29.03.2019 г. с постановление на прокурор от СРП. Сочи се, че с разписка от 12.04.2019 г. автомобилът бил върнат на Ю. Д. като по него били установени липси, повреди и лош външен вид. Поддържа се, че ответната областна дирекция на МВР не уведомила нито прокурора, нито подателя на съобщението за противозаконното отнемане на МПС - то, че е то е установено и се намира в двора на РУ на МВР – Кнежа. Твърди се, че от своя страна прокурорът не осъществил функции по ръководство и контрол в хода на образуваното предварително производство за да обезпечи своевременното връщане на иззетия автомобил на собственика му. Въпросният автомобил не бил приобщен по надлежния процесуален ред към доказателствения материал по делото, което сочело, че е иззет без правно основание и съхраняван незаконно за времето от 13.01.2010 г. до 12.04.2019 г., като в резултат на бездействието на двамата ответници по упражняване на административни функции са произтекли претендираните за обезщетяване вреди.

За да прекрати делото при себе си и го изпрати по подсъдност на СРС, АССГ е приел, че предвид заявените фактически твърдения в исковата молба не се касае за отговорност на държавата във връзка с причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ето защо е направил извод, че предвиденият в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ ред по АПК е неприложим. Счетено е, че в случая се претендира обезщетение за вреди от дейност на правозащитни органи във връзка със съхраняване на веществени доказателствени средства по досъдебно производство, поради което искът следва да се разгледа от общия съд по реда на чл. 2 ЗОДОВ – т. е. по реда, установен в ГПК.

Софийският районен съд от своя страна е намерил, че не е компетентен да разгледа спора, като е мотивирал съображения, че при претенция за вреди от актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица исковете се разглеждат от административен съд. Приел е, че такъв е и настоящия случай като се е позовал на многобройна съдебна практика на смесени състави на ВКС и ВАС и е повдигнал спор за подсъдност с административния съд.

Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигната препирня за подсъдност намира следното.

От изложените твърдения в исковата молба и отправеното искане за съдебна защита се установява, че ищците претендират присъждане (солидарно от ответниците) на обезщетение за вреди от деянията на разследващи полицаи и прокурор, извършени в досъдебно производство по изземване, съхраняване и опазване (от повреда или изменение) на веществени доказателства – в случая на лек автомобил, предмет на противозаконно отнемане по чл. 346, ал. 1 НК. Тази дейност по своя характер не е административна, а правозащитна, поради което обуславя подсъдността на общите граждански съдилища.

С разпоредбата на чл. 6 ЗМВР са разграничени основните – девет на брой - дейности, които се осъществяват от Министерството на вътрешните работи. В съдебната практика не съществува спор, че в едни случаи изпълняваната от служителите на МВР дейност се определя като административна, а в други като правозащитна. Разграничението е конкретно и е в зависимост от специфичните особености за съответния случай. Когато полицаи извършват дейност по разследване на престъпления, по реда на НПК и под ръководството на прокурор, то осъществяваната от тях дейност е правозащитна, по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ. Настоящият случай е такъв. След като ищцовата страна се позовава на действия, извършени в хода на наказателно производство в досъдебна фаза от полицаи, състоящи се в изземване и съхранение на вещ, предмет на престъпление, от които са произтекли претендираните за обезщетяване имуществени вреди, то тези полицейски служители са осъществявали функции на разследващ орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъкнато е също, че прокурора пък не е упражнил присъщите му правомощия по ръководство и контрол в разглежданата фаза от наказателния процес, което на свой ред ангажира обективната отговорност на втория ответник при условията на солидарност с областната дирекция на МВР като юридическо лице (арг. чл. 37, ал. 2 ЗМВР). Предвид на изложеното процесните имуществени вреди несъмнено са резултат на правозащитна дейност и компетентен да се произнесе по спора за тяхното обезщетяване е районният съд (в тази насока са определение № 9 от 29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4/2022 г. и определение № 52 от 18.10.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. и двете по описа на Върховен касационен съд, смесен петчленен състав).

Воден от горното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба, подадена от Ю. М. Д. и С. М. С. против Прокуратура на Р. Б и Областна дирекция на МВР – Плевен за заплащане солидарно от ответниците на обезщетение за имуществени вреди от действия по изземване и съхранение на лек автомобил – предмет на престъпление по досъдебно производство № 2631/2008 г. по описа на Първо РУ на СДВР, пр. пр. № 23828/2008 г. по описа на СРП за времето от 13.01.2010 г. до 12.04.2019 г., е Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Софийския районен съд.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Административен съд - София град за сведение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: