Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК.

Образувано по частна жалба на И. П. П. - Ц. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1373/ 25.05.2022 г. по ч. гр. д.№ 1300/ 2022 г., с което е оставено без уважение искането на И. П. П. - Ц. за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по подадената от нея частна жалба вх.№ 280291/ 11.04.2022 г. против постановено от Софийски градски съд разпореждане от 21.03.2022 г. за връщане на исковата молба на И. П. П. – Ц. против Прокуратура на Р. Б.

Жалбоподателката поддържа, че неправилно в обжалваното определение подадената от нея частна жалба била счетена за просрочена. Тя била поискала изрично още пред първоинстанционния съд съобщенията да й бъдат връчвани „препоръчано с обратна разписка“ на адреса й в П. и само по този начин можело да се счита редовно уведомена за актовете на съда. Въззивният съд приел за редовно уведомяването й по електронна поща в противоречие с европейското законодателство /Регламент 1993/ 2007/. Тя не била дала съгласие да бъде уведомявана за актовете на съда по този начин. Оспорва и отказът да й бъде предоставена правна помощ с аргумент, че вече й е била предоставена такава в друго производство пред апелативния съд и то за производствата пред всички инстанции. Тъй като определеният да окаже помощта представител не го сторил, той бил заменен с друг адвокат, но вече само за представителство в производство по частна жалба до ВКС, което според жалбоподателката е недопустимо. Изразява съмнение в обективността на съставите на първоинстанционния и въззивния съд и счита, че се касае за „организиран саботаж на делото“. По тези съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

По постъпила пред Софийски градски съд искова молба на И. П. П. - Ц. срещу Прокуратура на Р. Б на ищцата било указано да отстрани нередовностите в нея и след като счел, че указанията не са изпълнени, с разпореждане от 21.03.2022 г. първоинстанционният съд върнал исковата молба. В нея жалбоподателката посочила адрес в П., Ф., а на искането на съда да посочи съдебен адресат в София отговорила, че това не е възможно и че кореспонденцията с нея следвало да се извършва на адреса й в П., както и че „съдът е задължен да ми пише препоръчано с обратна разписка“ /жалба – протест вх.№ 42655/ 28.03.2019 г., л. 22 от първоинстанционното дело/. Самата „жалба – протест“ е изпратена до съда чрез електронната поща, посочена от ищцата в исковата молба и чрез която й е било връчено разпореждането за посочване на съдебен адресат. По същия начин на ищцата било връчено и разпореждането от 21.03.2022 г. за връщане на исковата молба. Успешното връчване на електронния документ е потвърдено на 22.03.2022 г., 15, 38 ч. Жалбоподателката подала частна жалба срещу това разпореждане на 31.03.2022 г. чрез пощенско учреждение. Апелативният съд я намерил за просрочена и прекратил производството по нея с обжалваното в настоящето производство определение. Той приел, че е приложима разпоредбата на чл. 42 ал. 4 ГПК /понастоящем отменена, но действала към момента на подаване на исковата молба/, според която връчването на съобщения на посочен от страната електронен адрес е редовно от момента на постъпването им в съответната информационна система. След като в исковата молба е посочен електронен адрес, това означавало съгласие за връчване на него и то не било оттеглено до 22.03.2022 г., когато е удостоверено постъпването на препис от разпореждането за връщане на исковата молба в посочената от ищцата система. Срокът за обжалване на разпореждането от 21.03.2022 г. започнал да тече от този момент и изтекъл към 29.03.2022 г., а подадената на 31.03.2022 г. частна жалба бил просрочена и не подлежала на разглеждане по същество. Затова съдът прекратил производството и отхвърлил направеното от ищцата искане за предоставяне на правна помощ, на основание чл. 24 т. 1 ЗПП – защото предоставянето й не било оправдано от гледна точка на ползата, която това би донесло на ищцата.

Обжалваното определение е законосъобразно. Неоснователно ищцата поддържа, че връчването на разпореждането от 21.03.2022 г. на посочения от нея електронен адрес е нередовно. Неоснователно също така поддържа, че връчването е станало в нарушение на Регламент (ЕО) № 1393/ 2007 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като съгласно чл. 14 от него всяка държава-членка е свободна да извършва връчване на съдебни документи пряко чрез пощенски услуги на лица, пребиваващи в друга държава-членка, посредством препоръчано писмо с обратна разписка или друга равностойна услуга. Уредената в ГПК възможност за връчване на електронен адрес, посочен от самата страна, съставлява друга равностойна услуга по смисъла на регламента. Ищцата не може да ограничава предвидените в закон способи за връчване със свои изявления, затова е без значение обстоятелството, че ищцата е поискала от съда да бъде уведомявана за актовете му с препоръчани пощенски пратки с обратна разписка. Разпореждането от 21.03.2022 г. е редовно връчено на ищцата от 22.03.2022 г., когато е удостоверено постъпването му в посочената от самата ищца електронна система и срокът за обжалването му е изтекъл на 29.03.2022 г. Подадената на 31.03.2022 г. частна жалба срещу това разпореждане е просрочена и правилно въззивният съд е прекратил производството по нея. Също правилно съдът е приел, че предоставянето на правна помощ на ищцата е неоправдано, с оглед ползата, която тя би могла да извлече от нея. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Ищцата може да предяви иска отново, но като изпълни задължението си по чл. 40 ГПК да посочи съдебен адресат – лице в седалището на съда, чрез което да й бъдат връчвани съобщения. От това задължение тя не може да бъде освободена, независимо дали има затруднения във връзка с намирането на съдебен адресат. От своя страна съдът също е длъжен да изпълни задълженията си по посочената разпоредба, като уведоми ищцата за последиците от непосочване на съдебен адресат /чл. 40 ал. 2 изр. 2 ГПК/.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 1373/ 25.05.2022 г. по ч. гр. д.№ 1300/ 2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: