Р Е Ш Е Н И Е

№ 104София, 28.09.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: С. К.

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Е. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2065 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. срещу решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в. гр. д. 3069/2019 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, което довело до неправилно прилагане на материалния закон, както и за процесуални нарушения при обсъждане на свидетелските показания.

Ответниците Й. Г. Д. и А. М. Д. оспорват жалбата. Считат, че съставът на ВКС не може служебно да прилага основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и че обжалваното решение не е очевидно неправилно.

По повдигнатия въпрос за служебното прилагане на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и задължението на ВКС да постанови решение по настоящото дело са изложени съображения в определението от 29.03.2022 г., които няма да бъдат преповтаряни в решението.

С определение № 60461 от 31.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в. гр. д. 3069/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е допусната е съдебна делба на къща с площ от 75 кв. м. и разгъната застроена площ от 150 кв. м., състояща се от сутерен от две стаи, кухня, тоалетна и антре и първи етаж от две стаи, кухня, баня и антре и е отхвърлен е искът за делба на пристройка с площ от 42 кв. м., състояща се от: сутерен от три мазета и първи етаж – от кухня, хол и коридор, както и надстройка с площ от 120 кв. м., състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор, както и в частта, с която е отхвърлен искът да делба на С. Г. Д. срещу А. М. Д..

За да се произнесе, Върховният касационен съд в настоящия си състав взе предвид следното:

Предмет на делба е къща в [населено място],[жк], ул.“...-та“ № 6, която се състои от сутерен, първи етаж, втори етаж и тавански етаж в подпокривното пространство. Делбата на таванския етаж е допусната и в тази част въззивното решение е влязло в сила. Касационното обжалване е допуснато само в частта, засягаща делбата на сутерена, първия и втория етаж.

Първоначално къщата е била със застроена площ от 77 кв. м. и се е състояла от сутерен, първи етаж и втори полуетаж. Строена е през 1958 – 1959 г. в дворно място, което наследодателят Г. С. Д. е придобил през 1954 г. в резултат на покупко-продажба и извършена делба със съсобственика си Л. С. Ц.. С декларация по чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./, нотариално заверена на 09.03.1979 г. и надлежно вписана, Г. С. Д.

е изразил съгласие синовете му – ищецът С. Г. Д. и ответникът Й. Г. Д., да построят „от свое име и за своя сметка жилищно помещение съобразно утвърден архитектурен план, със застроена площ от 120 кв. м., от които 78 кв. м. построени и 42 кв. м. пристройка, и надстройка на втори етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, включително застроената част на пристройката и построената част“. В резултат на извършеното строителство през 1979 г. къщата е увеличила своята площ и етажност и понастоящем според заключението на вещото лице арх. М. М., на което се е основал въззивният съд, се състои от следните части: сутерен: в старата част на сградата са разположени две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище, а в пристройката - три мазета със светли площи 17.50 кв. м., двете по 5 кв. м.; първи етаж - в старата част на сградата са разположени три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка, в новата - кухня, дневна, коридор с достъп от двора; втори етаж - над старата част на сградата са разположени две стаи, кухня, вестибюл, стълбищна клетка, а над новата - две стаи и баня-тоалетна, както и тавански етаж, който не е предмет на настоящото касационното производство. Старата част от сградата е с площ от 77 кв. м., а пристройката – 42, 50 км. м.

По делото е представен одобрен архитектурен проект от 27.06.1979 г. за пристройка и надстройка на масивна жилищна сграда. „Надстройката“ според този проект е надграждане във височина и превръщане на втория полуетаж в нормален етаж. Проектът е одобрен по искане на посочените като молители Й. Д. и С. Д. и в същия са обозначени старата част на сградата и пристройката. Според свидетелите строежът е реализиран съвместно от съделителите. До края на 1979 г. били изградени в груб строеж вторият и таванският етаж. Ответникът Й. Д. и съпругата му А. Д. /също ответник/ се нанесли през 1982 г. на втория и на таванския етаж.

През 1983 г. е починала Е. Д., която е съпруга на Г. Д. и майка на двамата братя съделители С. и Й..

С нотариален акт № ...от 03.12.1991 г., дело № ........../91 г., С. Г. Д. е дарил на баща си Г. С. Д. собствената си 1/2 идеална част от следния недвижим имот: жилище-пристройка на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящо се от стая, кухня и антре с площ от 40 кв. м., и втория етаж от жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, баня и антре с площ от около 117 кв. м., без дворното място върху което е построена сградата.

С нотариален акт № .....от 06.12.1995 г., дело № ........../95 г. Г. С. Д. е дарил на сина си С. Г. Д. гореописания имот.

Г. С. Д. е починал на 23.07.2010 г. и е оставил за наследници по закон синовете си Й. Г. Д. и С. Г. Д..

При тези данни въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е постановил следния резултат:

- допуснал е съдебна делба при равни квоти между С. Д. и Й. Д. на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ............по КККР на [населено място] и находящите се в него къща с площ от 75 кв. м. и разгъната застроена площ от 150 кв. м., състояща се от сутерен от две стаи, кухня, тоалетна и антре и първи етаж от две стаи, кухня, баня и антре;

- отхвърлил е иска на С. Д. срещу Й. Д. за делба на пристройка с площ от 42 кв. м., състояща се от: сутерен от три мазета и първи етаж – от кухня, хол и коридор, както и надстройка с площ от 120 кв. м., състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор;

- отхвърлил е иска да делба на С. Г. Д. срещу А. М. Д..

Решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

След извършеното през 1979 г. пристрояване и надстрояване на старата жилищна сграда тя е престанала да съществува като отделен обект на правото на собственост и не може да бъде самостоятелен обект на делба. Пристроеното към всеки един от етажите е функционално обединено със съществуващите в етажа помещения от старата част на сградата. Пристройката от 42 кв. м. не може да бъде самостоятелен обект, тъй като на първия етаж тя се състои от кухня, хол и коридор /липсва баня и тоалетна/, а на втория етаж – от две стаи и баня-тоалетна /липсва кухня/. Самата пристройка, разглеждана в нейната цялост – сутерен, първи и втори етаж, има необходимите помещения за едно жилище, но тя не е отделена от старата част на сградата и не е оформена като самостоятелно еднофамилно жилище. Отделно от това – без банята-тоалетна, която се намира в пристройката към втория етаж от старата сграда /т. нар. надстройка/, жилището в старата част на този етаж остава непълноценно, тъй като в него липсва санитарен възел.

Дори да се вземе предвид заключението на вещото лице инж. П. Р., което въззивният съд не е обсъдил, резултатът е същият. Според това заключение на втория етаж пристройката се състои от стая и всекидневна и също няма изискуемите помещения за едно жилище – кухня, баня и тоалетна, т. е. не може да бъде самостоятелна вещ.

В практиката на ВС и ВКС последователно се приема, че когато една пристройка, изградена въз основа на учредено право на строеж, не представлява самостоятелен обект съобразно строителните правила и норми, отделна лична собственост върху нея не възниква, а в този случай е налице присъединяване по чл. 97 ЗС на новопостроеното към съществуващата жилищна сграда, като собственикът на сградата става собственик и на пристройката. В този смисъл е решение № 263 от 26.II.1985 г. по гр. д. № 24/85 г., I г. о., решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о., решение № 100 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2013 г., I г. о., ГК, решение № 707 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 48/2010 г., I г. о., решение № 778 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2009 г., I г. о. и др.

Настоящият случай е точно такъв. Главната вещ е старата сграда, а пристройката и надстройката са инкорпорирани в нея. Затова въпреки учреденото право на пристрояване и надстрояване, носителите на суперфицията не придобиват самостоятелно право на собственост на пристройката и „надстройката“ /състояща се от стара и нова част/, тъй като новото строителство е функционално свързано със старото и по силата на чл. 97 ЗС възниква единна собственост върху всяко едно от жилищата – в сутерена, на първия и на втория етаж. Самото право на строеж, учредено по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./, не може да създаде права, тъй като предмет на суперфицията е както вече построеното /старата сграда/, така и това, което предстои да бъде пристроено към всеки един от съществуващите етажи и което според одобрения архитектурен проект е функционално свързано със старата част. Съгласно последователната практика на ВС и ВКС, с нотариално заверено заявление по чл. 56, ал. 2, т. 3 З. не може да се учреди право на строеж за изграден вече обект (жилище, ателие, гараж и пр.) – в този смисъл решение № 489 от 14.VII.1986 г. по гр. д. № 295/86 г., IV г. о., решение № 1131 от 27.VII.1995 г. по гр. д. № 743/95 г., IV г. о., Същото се отнася и за учредяване на право на строеж с нотариален акт - решение № 296 от 15.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 492/2004 г., II г. о. Следователно – носителите на правото на строеж С. Д. и Й. Д. не са могли да придобият въз основа на учреденото в тяхна полза право на строеж собственост както върху пристройката /несамостоятелна вещ/, така и върху старата част на сградата, представляваща главната вещ, тъй като в тази част правото на строеж е нищожно.

По изложените съображения следва да се приеме, че след извършеното ново строителство след 1979 г. в имота не възниква отделна собственост върху пристроеното и надстроеното, а по силата на присъединяването по чл. 97 ЗС то става собственост на лицата, които към този момент са били собственици на старата сграда – Г. С. Д. и съпругата му Е. Д.. Съпругата придобива права върху сградата дори да не е била собственик на дворното място – т. 4 на ППВС № 5/1972 г.

На следващо място – при допускане на делбата съдът не е отчел значението на прехвърлителните сделки, извършени между наследодателя Г. Д. и ищеца С. Д.. Това също представлява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С нотариалния акт № ..........от 03.12.1991 г., дело № ........../91 г., С. Г. Д. не е могъл да дари на баща си Г. С. Д. 1/2 идеална част от следния недвижим имот: жилище-пристройка на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящо се от стая, кухня и антре с площ от 40 кв. м., и втория етаж от жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, баня и антре с площ от около 117 кв. м., без дворното място върху което е построена сградата. Прехвърлителят не е бил собственик и сделката няма вещен ефект, тъй като правото на строеж, от което той черпи права, е недействително по изложените по-горе съображения. Следващият нотариален акт № .........от 06.12.1995 г., дело № .........../95 г., с който Г. С. Д. е дарил на сина си 1/2 ид. част от същия имот, не произвежда правно действие по отношение на прехвърлената несамостоятелна част от сграда - жилище-пристройка на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящо се от стая, кухня и антре с площ от 40 кв. м. По този въпрос следва да се има предвид приетото в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК, че правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. В случая такава правна невъзможност е налице, тъй като пристройката на първия етаж няма баня и тоалетна и не може да бъде обособена като самостоятелно жилище. В останалата си част обаче, касаеща 1/2 ид. част от втория жилищен етаж, дарението е валидно /налице е самостоятелен обект/ и има вещен прехвърлителен ефект, тъй като дарителят е бил собственик. По силата на това дарение С. Д. е станал собственик на 1/2 ид. част от дарения втори етаж. Дарението не накърнява запазената част на Й. Д., тъй като се отнася само за 1/2 ид. част от етаж от четириетажна жилищна сграда, а в наследството на Г. Д. остава 1/2 ид. част от другите три етажа, т. е. дарението е в рамките на разполагаемата част.

Възражението на Й. Г. Д. и А. М. Д. за придобиване по давност на втория жилищен етаж от сградата /т. нар. надстройка/ не е преклудирано, тъй като делото е за делба и възможността да се направи такова възражение е до приключване на първото съдебно заседание. Това възражение обаче е неоснователно. Вторият етаж е бил предмет на преустройство, като от полуетаж се е превърнал в редовен етаж и е разширил площта си след извършеното през 1979 г. пристрояване и надстрояване. Преустройството е извършено въз основа на учредено право на строеж, което не е произвело правно действие по изложените по-горе съображения. Следователно Й. и А. са установили фактическа власт върху чужда вещ, която към този момент е била собственост на техните родители. Следва да се приеме, че то този начин те са започнали да осъществяват търпими действия, които се различават от владението, което е елемент от фактическия състав на придобивната давност. Дори да се приеме, че са осъществявали владение с намерение за своене поради незнание на пороците на учреденото право на строеж, следва да се отчете обстоятелството, че правото е било общо учредено в полза на двамата братя Й. и С., т. е. намерението на Й. би могло да бъде най-много за съвладение заедно със С., а не за самостоятелно владение. В тази хипотеза намира приложение Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, като по делото няма данни упражняващите фактическа власт Й. и А. да са отблъснали владението на С.. Следва да се отчете и първоначалното становище на Й. и А., изразено в първия им отговор на исковата молба, постъпил в съда на 27.05.2011 г., в който те изразяват становище, че „надстройката“ следва да се допусне до делба при квоти по 1/2 за ищеца и за двамата ответници, т. е. те са признали правата на С.. Следва да се отчете и дарението от 1995 г., по силата на което С. реално е станал собственик на 1/2 ид. част от този етаж.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено за обектите, за които е допуснато касационно обжалване, като делбата се допусне според приетото от настоящата инстанция. Общи за ищеца С. Д. и ответника Й. Д. са следните имоти:

1. Сутеренен етаж, който включва 2 стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор, стълбище и три мазета. Този етаж С. и Й. са придобили по наследство от своите родители и квотите на съсобственост са равни. Делбата следва да се допусне при равни квоти.

2. Първи жилищен етаж, състоящ се от три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка, кухня, дневна, коридор с достъп от двора. Съсобственици по наследство на този етаж са ищецът С. Д. и ответникът Й. Д., при равни квоти. Съсобствеността също е възникнала по наследство от родителите им.

3. Втори жилищен етаж, състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, стълбищна клетка, баня-тоалетна. За този етаж С. Д. притежава собственост в размер на 1/2 ид. част по силата на дарението, извършено с нотариален акт № ...........от 06.12.1995 г., дело № ............./95 г. Останалата 1/2 ид. част е наследство от родителите на двамата братя и в нея квотите им са равни. Така правата в този етаж са както следва: 3/4 за ищеца С. Д. и 1/4 за ответника Й. Д..

А. Д. не притежава права върху процесната сграда, поради което искът за делба срещу нея следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на жалбоподателя С. Д. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство.

Разноските са в размер на 30 лв. държавни такси, 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г. в полза на адв. В. С.; 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.04.2021 г. в полза на адв. С. във връзка със защитата по касационната жалба на Й. Д. и А. Д. и 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.09.2022 г. с адв.М. във връзка със защитата след допускане на касационно обжалване. От тези суми следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК държавните такси от 80 лв. и 1000 лв. възнаграждение за един адвокат във връзка с производството по касационната жалба на С. Д., както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – сумата от 800 лв. за защитата по касационната жалба на Й. Д. и А. Д.. Двете адвокатски възнаграждения не са прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в. гр. д. 3069/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на решение № 365362/19.03.2018 г. по гр. д. № 63006/2010 г. на СРС, 123 състав, е допусната е съдебна делба при равни квоти между С. Г. Д. и Й. Г. Д. на къща с площ от 75 кв. м. и разгъната застроена площ от 150 кв. м., находяща се в ПИ с идентификатор .............по КККР на [населено място], състояща се от сутерен от две стаи, кухня, тоалетна и антре и първи етаж от две стаи, кухня, баня и антре, както и в частта, с която е отхвърлен е искът на С. Г. Д. срещу Й. Г. Д. за делба на пристройка с площ от 42 кв. м., състояща се от: сутерен от три мазета и първи етаж – от кухня, хол и коридор, както и надстройка с площ от 120 кв. м., състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор и вместо него постановява:

ДОПУСКА делба при равни квоти между С. Г. Д., ЕГН [ЕГН], и Й. Г. Д., ЕГН [ЕГН], на следните етажи от сграда, находяща се в [населено място], м. „К.“, ул. „.....“, № 6, построена в дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор .............по КККР на [населено място], утвърдени със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК: 1. СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ, състоящ се от 2 стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор, стълбище и три мазета и 2. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка, кухня, дневна, коридор с достъп от двора.

ДОПУСКА делба при квоти 3/4 ЗА С. Г. Д., ЕГН [ЕГН], и 1/4 за Й. Г. Д., ЕГН [ЕГН], на следния етаж от сграда, находяща се в [населено място], м. „К.“, ул. „....“, № 6, построена в дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ..............по КККР на [населено място], утвърдени със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, стълбищна клетка, баня-тоалетна.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в. гр. д. 3069/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на С. Г. Д. срещу А. М. Д..

ОСЪЖДА Й. Г. Д. да заплати на С. Г. Д. сумата от 1880 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: