Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. М. Т., Н. М. С. и Е. М. Т., чрез пълномощника им адв. А. Ж., срещу определение № 305 от 08.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 217/2022 г. по описа на Силистренски окръжен съд за потвърждаване на определение № 449 от 22.06.2022 г., с което производството по гр. д. № 844/2022 г. на Силистренски районен съд е прекратено в частта за признаване за установено правото на собственост в полза на Ф. М. С.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: „допустимо ли е предявяване на положителен установителен иск само от част от съсобствениците в полза на всички“. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно определение. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците И. М. Т., Н. М. С. и Е.М. Т. са наследници по закон на М. Х. Т., починал през 2020 г. /съответно преживяла съпруга и деца/. Същият е оставил и дъщеря – Ф. М. С. от първия си брак. Предявени са искове за установяване правото на собственост в полза на всички посочени по-горе наследници по отношение на Ю. Х. Ч. /сестра на общия наследодател/ върху оставените в наследство имоти.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 22.06.2022 г., районният съд е прекратил производството в частта, с която е предявен иск за установяване правото на собственост в полза на Ф. М.С.П е, че е предявено чуждо материално право, което е недопустимо.

За да постанови обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Посочил е, че наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е обусловено от търсене на защита за собствено материално право. Съществуването на общи факти, касаещи и останалите наследници на общия наследодател, не обуславя правен интерес ищците да предявят установителен иск за собственост, за части, припадащи се на наследствените квоти на неучастващи в производството наследници.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Същото е в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика, че предявяването на чужди права пред съд е недопустимо, освен в предвидените в закона случаи. Установеното в чл. 26, ал. 2 ГПК изключение от принципа на чл. 26, ал. 1 ГПК се отнася до случаите на процесуална субституция, при които процесуалният субституент е легитимиран да предяви чуждо материално право пред съда наред с лицето или вместо лицето, което е негов носител /според вида процесуална субституция/. Тъй като представлява изключение от принципа на чл. 26, ал. 1 ГПК, процесуалната субституция е допустима само в изрично предвидените в закона случаи, например: чл. 134 ЗЗД, чл. 26, ал. 3 ГПК, чл. 222 ГПК, чл. 226, ал. 1 ГПК, чл. 649 ТЗ - по исковете на синдика по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ, правото на държавните учреждения и предприятия да предявяват права на собственост на държавата и да отговарят по искове за собственост на вещи, чийто собственик е държавата, но които са им предоставени за стопанисване и управление. Изключенията са уредени изчерпателно и не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. Те не обхващат и разглежданата хипотеза, в която частните жалбоподатели релевират именно такъв интерес от установяване на правото на собственост и по отношение на Ф. С. като наследник по закон на общия наследодател, тъй като същата живее в чужбина и нямат връзка с нея.

Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на съдебна практика в цитирания по-горе смисъл. Не се установява и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

Предвид изложените по-горе съображения, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 305 от 08.07.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 217/2022 г. по описа на Силистренски окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: