О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135 гр.София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 4934 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба вх.№ 128923/21.11.2024 г. на Т. И. С., чрез адвокат Ю. С. от САК, срещу определение № 17357/03.11.2024 г. по ч. гр. д.№ 11808/2024 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава разпореждане от 17.09.2024 г. по гр. д.№ 54850/2024 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ.

В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно поради противоречие с материалния закон, тъй като не е присъдено обезщетение за целия шестмесечен период поради незаконното уволнение, а в изложение към нея се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „При постановяване на решение по иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ, който е уважен частично и не е присъдено обезщетение за целия шестмесечен срок, за част от който не е възникнало основание за това към момента на постановяване на решението, искът за присъждане на обезщетение за оставащата част от шестмесечния срок, по същността си представлява ли нов иск?“ Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона по чл.280, ал.1 ГПК.

За да потвърди преграждащото определение, въззивният съд приема, че е предявен иск за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за оставането без работа поради незаконното уволнение на ищцата, за периода 23.05.2024 г.- 01.08.2024 г., но вече има формирана сила на пресъдено нещо със съдебно решение, което е процесуална пречка за разглеждане на правния спор и основание за прекратяване на производството като недопустимо.

При тези мотиви на въззивния съд е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следното: Съгласно т.18 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, т. е. правопораждащите юридически факти. В този смисъл, в съдебната практика на ВКС се приема последователно, че обективните предели на силата на пресъдено нещо очертават правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели - страните по материалното правоотношение, както и лицата, които макар и да не са страни са обвързани от установеното положение. В т.9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС също е изяснено, че обективните предели на СПН, когато правото е отречено, се разпростират върху фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, т. е. че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. Съдебно решение, което не отрича правото по тези причини, не формира сила на пресъдено нещо, като процесуална пречка за упражняване правото на иск /чл.299, ал.1 ГПК/ при условие, че се основава на обстоятелства, които не са преклудирани от влязлото в сила решение /В същия смисъл са изложените мотиви в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2017г., ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022. по тълк. дело № 2/2020г., ОСГТК на ВКС и решение № 50088 от 12.07.2023 г. по гр. д.№ 2862/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о./

Предвид изложените съображения, на поставения въпрос следва да се даде положителен отговор, тъй като предявеният осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение на ищцата, частично е бил отхвърлен като преждевременно заведен, за периода от момента на приключване на съдебното дирене с влязлото в сила съдебно решение до изтичане на целия шестмесечен период. Настъпилата впоследствие изискуемост на спорното вземане за обезщетение в исковия период /23.05.2024 г. - 01.08.2024 г./ представлява нов факт, който не се обхваща от преклузията на силата на пресъдено нещо, поради което не е налице хипотезата на чл.299, ал.1 и 2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17357/03.11.2024 г. по ч. гр. д.№ 11808/2024 г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 17357/03.11.2024 г. по ч. гр. д.№ 11808/2024 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава разпореждане от 17.09.2024 г. по гр. д.№ 54850/2024 г. на Софийски районен съд, 168 състав, за прекратяване на производството и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.