Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 1121/23.02.2017г. на Административен съд София-град по адм. д. № 12905/2016г., с което съдът е отменил по жалба на [фирма], негова Заповед № 984/03.11.2016г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът е допуснал нарушения в процесуалната си дейност по оценяване на доказателствата. Неправилно е счел, че търговецът е предоставял на потребителите допълнителна и по-подробна информация, спрямо другите производители на пазара. Излага доводи относно съдържанието на етикета, което отличава продукта от другите на пазара, като по този начин въздейства на средния потребител, представяйки трапезната вода за такава с повече свойства спрямо останалите от същия вид. Твърди за недопустимо етикетът на трапезната вода [наименование] да съдържа информация, която да отличава продукта от останалите на пазара подобни трапезни води - това от своя страна било в състояние на въздейства на средния потребител да избере този продукт, считайки го за трапезна вода с повече свойства от останалите такива. Сочи, че установеното в случая нарушение е това на чл. 7, т. 1, б. "а", чл. 7, т. 1, б. "в" и чл. 7, т. 3 от Регламент № 1169/2011г. на Европейския парламент и на съвета, както и на чл. 22, ал. 3 и ал. 4, чл. 27, ал. 4, т. 3, чл. 28, ал. 1 и ал. 4 от Наредба за изискванията към бутилираните води и чл. 12, т. 1 от Наредба за изискванията за етикирането и представянето на храните. Според касатора, етикирането на стоките било пряко свързано с тяхното предлагане и тяхната продажба. Прави извод, че практиката на [фирма] противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, като е възможно и да промени икономическото поведение на потребителите. Оспорва извода на съда, че КЗП не е компетентен орган да следи за етикирането на храните по смисъла на чл. 413 от Закон за храните във връзка с чл. 28 от същия закон. Твърди, че задълженията на КЗП да следи за лоялната търговска практика включва в себе си и задължението да следи за съответствието на етикета с нормативната уредба. Оспорва извода на АССГ, че отмяната на Заповед № 10/03.06.2016г. на директора на РЗИ Благоевград има пряко отношение към настоящото производство. От една страна КЗП не се била произнесла въз основа на посочената заповед, а същата била единствено упомената в мотивите на обжалваната в настоящото производство заповед. На следващо място, Заповед № 10/03.06.2016г. на директора на РЗИ Благоевград била отменена не поради установена липса на нарушение, а поради това, че неправилно била ангажирана отговорността на [фирма] - бутилиращата фирма, вместо спрямо [фирма] - фирмата, която била възложила етикирането и бутилирането. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу Заповед № 984/03.11.2016г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на дружеството [фирма].
Ответникът по касационната жалба, [фирма], чрез адв. М., оспорва същата. Намира за правилни изводите на съда относно незаконосъобразността на обжалваната заповед. В отговор на касационната жалба излага подробни допълнителни съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Приема, че в случая не е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че посочването на състава на трапезната вода показва по-високата професионална компетентност на търговеца по отношение на предлагания от него продукт и дава възможност на потребителя да се запозае със състава на водата, която се предлага бутилирана в търговската мрежа. По делото не били ангажирани доказателства, че посочената на етикета информация в тази връзка е невярна. Посочената вповече информация не можела да доведе потребителя до заблуждение относно водата, доколкото на етикета изрично било посочено, че става въпрос за трапезна, а не за минерална вода. Добавянето на допълнителни текстове, свързани с предлаганата вода върху етикетите, не може значително да повлияе върху избора на потребителите, като липсвала и недобросъвестност по отношение на търговеца.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол съдебен акт по чл. 208 АПК.
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на [фирма] срещу Заповед № 984/03.11.2016г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна търговска практика, а именно: „да нарушава изискванията на действащото законодателство, приложимо към информацията, отпечатвана върху етикетите на трапезна вода „[наименование]“ и да изменя съществено икономическото поведение на потребителите като отличава недобросъвестно и необосновано характеристиките на трапезна вода „[наименование]“ пред тези на останалите трапезни води.“
С обжалваното решение № 1121/23.02.2017г. на Административен съд София-град по адм. д. № 12905/2016г., съдът е отменил Заповед № 984/03.11.2016г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, като издадена при неправилно приложение на материалния закон. Според съда от процесната заповед не става ясно кои изисквания на действащото законодателство, приложимо към информацията отпечатвана върху етикетите на трапезната вода е нарушено и как конкретното нарушение води до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Съдът приема, че с оглед съдържащите се в закона легални определения, практиката не може да се определи като противоречаща на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, и за променяща или възможно променяща съществено икономическото поведение на средния потребител или група потребители.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно.
В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Производството пред АССГ е образувано по редовна и допустима жалба на [фирма] срещу Заповед № 984/03.11.2016г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на производството по делото съдът е събрал относими, допустими и необходими за установяване на фактите по спора доказателствени средства, въз основа на анализа на които е установил фактическа обстановка, която в цялост се споделя от касационната инстанция. Съставът на ВАС не споделя възражението на касатора за допуснати нарушения в хода на оценъчния процес, осъществяван от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е мотивирано, доколкото правните изводи на съда са обосновани с анализ на фактите във връзка с приложимото право.
Спорът между страните касае правилното приложение на материалния закон: Съгласно нормата на чл. 68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. В съответствие с § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, дадена търговска практика е нелоялна при кумулативното наличие на следните предпоставки: ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Добросъвестност и професионална компетентност е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца (§13, т. 28 ДР на ЗЗП). Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика (§13, т. 25 ДР на ЗЗП).
Анализът на данните по делото сочи, че правните изводи на АССГ за незаконосъобразност на административния акт кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. Необосновано е твърдението на касатора, че описаните в оспорвания акт факти субсумират състава на нелоялната търговска практика. В мотивите си органът обосновава извода за допуснатата практика на първо място с противоречието на етикетите с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, със /според него/ безспорните констатации на РЗИ – Благоевград за нарушение на чл. 7, т. 1, б. „а“, чл. 7, т. 1, б. „в“ и чл. 7, т. 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011г. на Европейския парламент и на съвета, както и в нарушение на чл. 22, ал. 3, и ал. 4, чл. 27, ал. 4, т. 3, чл. 28, ал. 1 и ал. 4 от Наредба за изискванията към бутилираните води и чл. 12, т. 1 от Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Цитираните констатации, въз основа на които директорът на РЗИ – Благоевград е издал заповед № 10/03.06.2016г., с която е спряна реализацията на продукти и стоки, предназначени за етикиране на трапезна вода „[наименование]“, са оборени в съдебно производство, като заповедта е отменена с влязъл в законна сила съдебен акт – решение № 1686/30.11.2016г. на Административен съд Благоевград по адм. д. № 409/2016г. В цитираното решение административният съд е посочил, че по преписката не се съдържат документи, от които да е видно, че е извършено изследване на физико-химичния и химичния състав на продукта, от който да е установено, че информацията съдържаща се на етикета е невярна. В тази насока, касационната инстанция не споделя становището на касатора, досежно липсата на правно значение на решението на Административен съд Благоевград по адм. д. № 409/2016г., с което се отменя Заповед № 10/03.06.2016г. на директора на РЗИ - Благоевград. Обжалваната заповед е отменена не единствено поради констатираните от съда допуснати процесуални нарушения от органа, състоящи се в липса на обосновка досежно задълженията на лицето, спрямо което е наложена мярката - [фирма]; липса на обосновка досежно вида на наложената мярка и прочие. Изрично в съдебния акт е посочено, че органът не е доказал нарушение на посочените като нарушени правни норми /които се твърдят за нарушени и в настоящото производство по отношение на същия етикет/, предвид липсата на доказателства поставената върху етикета информация да е невярна, несъществуваща в обективната действителност или несъответстваща на действителното положение.
В процесната заповед органът е обосновал противоречието на търговската практика с изискването за добросъвестност и професионална компетентност с оборените констатации на РЗИ – Благоевград, направени в производството по спиране реализацията на продукти и стоки, предназначени за етикиране на трапезна вода „[наименование]“. При липсата на други мотиви подкрепящи твърдението на органа за липса добросъвестност и професионална компетентност от страна на търговеца, следва да се приеме, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като твърдението за нелоялна търговска практика от страна на дружеството, противоречи на материалноправните разпоредби.
По отношение на твърдението на касатора, че е недопустимо върху етикет на стока да се съдържа информация, която съществено да изменя икономическото поведение на потребителите като отличава недобросъвестно и необосновано характеристиките на трапезна вода „[наименование]“ пред тези на останалите трапезни води, съдебният състав констатира следното: Акцентът от страна на органа е върху изписани върху етикета характеристики на водата, за които се твърди, че целят да я отличат от останалите води от същия вид, без в действителност водата да притежава такива отличителни характеристики. Според съдебния състав, за да се обоснове извода за определени характеристики, които отличават една стока спрямо друга от същия вид, следва самото описание на тези характеристики да съдържа конкретни думи, изрази или частици, чрез които да се сравняват степени /било чрез определено съществително, прилагателно или частиците "по-", "най-", или по друг начин/. В случая органът не е обосновал защо и на какво основание прави тези изводи. Етикетът не съдържа информация, пресъздадена по начин, че да сравнява един вид трапезна вода с друг, за да се направи извод, че посочената се отличава от останалите трапезни води.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което достига до същите правни изводи, следва да бъде оставено в сила като правилно.
Предвид изхода на спора, на ответника [фирма] се дължат разноски в размер на 1000/хиляда/лева заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на разноските пред касационната инстанция като съобрази фактическата и правна сложност на спора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1121/23.02.2017г. на Административен съд София-град по адм. д. № 12905/2016г.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата от 1000лв., представляваща разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.