Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. [номер], подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Х., против решение № 1327 от 21 юли 2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2896/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001614003591-091-001/21.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 795/12.10.2015 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 586.86 лв.
В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП – [населено място], [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Г. А. К. – Д. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ...