Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Ч. с [фирма], чрез адв. Ц. К., срещу Решение № 782 от 15.05.2017 г., постановено от Административен съд – Пловдив, по адм. дело № 2255 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-16002115009732-091-001/09.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 602/30.08.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. П..

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че са налице всички необходими предпоставки на Закон за приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение.

Ответникът – директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-16002115009732-091-001/09.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 602/30.08.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. П., относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 13 857, 89 лв. и...