Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т. от [населено място], против решение № 176/03.05.2017 г., по адм. дело № [номер]/2017 г. по описа на Административен съд – Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт. Не посочва конкретни пороци на съдебното решение.

Ответникът по касационна жалба – В. В. в качеството му на прокурор в ОП [населено място], не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 176/03.05.2017 г., по адм. дело № [номер]/2017 г. Административен съд – Добрич е отхвърлил оспорването по жалба на Т. против Решение с изх. № 1840/2016г., издадено от В. В. – прокурор при Окръжна прокуратура [населено място], с което е предоставена информация по реда на ЗДОИ по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 1840 от 14.11.2016 г.

От фактическа страна е прието, че Т. е подал заявление с искане за предоставяне на информация по 15 въпроса и без в него да е упоменато изрично, че се иска информация от Окръжната прокуратура в [населено място], то е получено на електронната поща на Окръжна прокуратура - [населено място] на 14.11.2016 г. Заявлението е било разгледано от В. В. - прокурор при Окръжна прокуратура - [населено място], който е определен от административния ръководител на окръжната прокуратура със заповеди № ЛС-29/04.03.2015г. и заповед № ЛС-205 от 14.11.2016г. да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация, както и да изготвя решенията и уведомленията по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. На 28.11.2016 г. с резолюция с изх. № 1840 прокурор В. е оставил без разглеждане заявлението, поради това, че не е отговаряло на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ, за посочване на адрес за кореспонденция със заявителя. Постановения акт, резолюция, е изпратен на електронната поща на Т. На 27.12.2016 г. жалбоподателят е подал допълнително заявление, наречено „Уточнение“, което е било разгледано на 29.12.2016 г. от прокурор В., който отново е предоставил възможност на заявителя да посочи адрес за кореспонденция, съобразно изискването на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ. На 12.01.2017 г. жалбоподателят е посочил адрес за кореспонденция в [населено място], [улица], но е направил уточнението, че не живее временно на него. Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] му отговаря с писмо от 18.01.2017 г., че по този начин не е изпълнено указанието за посочване на адрес за кореспонденция. На 18.01.2017 г. жалбоподателят посочва нов адрес за кореспонденция с писмото си, намиращо се на л. 37 от делото. С решение № 1840/2016 от 23.01.2017г. представителят на Окръжна прокуратура [населено място] разглежда заявлението по същество и предоставя исканата от жалбоподателя информация във вид на писмена справка, л. 41-47 от делото. На 23.01.2017 г. решението и справката към него са съобщени на жалбоподателя на електронната му поща. На 06.02.2017 г. Т. подава жалба на електронната поща на Окръжна прокуратура, видно от съдържанието на която, оспорва частично решението, съответно и справката към него, по отношение на отговорите на въпроси с №№ 1, 2, 3 и 9.

За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно.

Касаторът не излага конкретни оплаквания срещу съдебния акт на АС – Добрич, поради което касационната проверка следва да се извърши само съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, според който за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационният съдът следи и служебно.

Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че в случая не е постановен отказ за предоставяне на информация от задължения субект, каквито твърдения са се съдържали в жалбата до АС.

По отношение на въпроса „С каква процедура, колко кандидата е имало, от кого са предлагани и кои от изборната комисия са подкрепили назначаването на всеки един от магистратите държавни обвинители/защитници „в подопечните ви РП и ОП.“ съдът е съобразил, че исканата информация е официална по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ и като такава тя е публична, общодостъпна, а самите конкурсни протоколи се публикуват на интернет-страницата на ВСС, в раздел „Протоколи“, т. е. осигурен е свободен достъп до нея, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗДОИ и в тази връзка по отношения на втория въпрос „какви са били изискваните качества и документи към момента на избора, спрямо всеки един от прокурорите“ е съобразено, че тези изисквания са изброени в нормативен акт, какъвто е Законът за съдебната власт, както и че същите са изброени в оспореното пред АС решение на прокурор от ОП - [населено място] по ЗДОИ.

По отношение на третия въпрос „Дали назначените прокурори са декларирали преди постъпването им в Окръжна прокуратура [населено място] какво са работили и каква е била предишната им работа“ настоящият състав споделя мотивите на съда, че в изготвената справка точно, ясно и конкретно е посочено какво е работил всеки от прокурорите преди да заеме длъжността прокурор.

По отношение на деветия въпрос „Кои от прокурорите са учили предмет „Психология““ Т. е получил отговор, че подобна информация на се съхранява в Окръжна прокуратура [населено място], в съответствие с чл. 17, ал. 1 на ЗДОИ, като правилно е прието, че няма задължение за субектите по ЗДОИ да предоставят информация, с която не разполагат.

Решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176/03.05.2017 г., по адм. дело № [номер]/2017 г. по описа на Административен съд – Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.