Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. В. против решение № 59 от 08.06.2016 г. по адм. дело № 117/2016 г. на Административен съд - Ловеч. В нея са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба - полицейският служител при Районно управление на МВР – [населено място] Ц. Т. Д., не е изразил становище пред касационната инстанция.
Областна дирекция на МВР – [населено място], конституирана като заинтересована страна пред административния съд и в качеството си на ответник по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Ловеч е отхвърлил жалбата на Б. Г. В. против заповед № 33/13.04.2016 г., издадена от полицейския служител при Районно управление на МВР – [населено място] Ц. Т. Д., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24часа“.
Съдът е изяснил релевантните фактически обстоятелства по спора.
Правилно, след оценка на доказателствения материал, съдът е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице данни, събрани в резултат на оперативни действия, за съпричастност на задържаното лице към извършването на тежко умишлено престъпление - грабеж по чл. 198 НК.
По делото е представена и...