Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по две касационни жалби, съответно подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП и от [фирма] – [населено място], чрез пълномощник адв. Н. Я. срещу Решение № 626/21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2026/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е изменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001615007330-091-001 от 04.05.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 498 от 22.07.2016 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 19 387, 22 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 10 487, 29 лв., като е намален размера на начисления данък на 5 373, 41 лв. и размерът на лихвите за забава на 2 729, 37 лв.

Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП оспорва съдебното решение, в частта с която е отменен РА относно установените задължения за ДДС над 5 373, 41 лв. и лихви над 2 729, 37 лв, като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че неосчетоводените фактури, които не носят подписа на търговеца или не носят изобщо подпис не доказват приемо-предаване на стоките по тях, като счита, че предаването е доказано от осчетоводяването на фактурите при доставчиците, обясненията на управителите на доставчиците относно механизма на доставките, и наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да доставят стоки от вида на фактурираните. Иска отмяна на решението, в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу РА, в отменената му част. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по първата касационна жалба - [фирма], чрез пълномощник адв. Н. Я. в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна.

Касаторът - [фирма] оспорва съдебното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА относно установените задължения за ДДС в размер на 5 373, 41 лв. и лихви в размер на 2 729, 37 лв, като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за недоказаност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по съображения, че по делото не е доказано наличие на реални доставки в хипотезата на укрити от задълженото лице приходи. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и по същество на спора да отмени ревизионния акт и в тази му част. Претендира направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по втората касационна жалба - директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив не взема становище по жалбата.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16001615007330-091-001 от 04.05.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 498 от 22.07.2016 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на [фирма] са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 19 387, 22 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 10 487, 29 лв.

За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели наличие на данни за укрити приходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Това обстоятелство е мотивирано с констатации, че за отчетния период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си фактури от доставчици с предмет на доставките цигари, хранителни и нехранителни стоки. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че [фирма] е получил стоките, описани в издадените от доставчиците неосчетоводени фактури, които е продал и е реализирал приход, недеклариран от него, т. е. налице са данни за укрити приходи. Прието, че за изпълнените облагаеми доставки на стоки, получени по неосчетоводените фактури, задълженото лице дължи 20% ДДС, поради което общо начисления ДДС за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г е в размер на 19 387, 22 лв., а върху невнесените в срок задължения за ДДС са начислени и лихви за забава в размер на 10 487, 29 лв.

С обжалваното решение, АС - Пловдив е изменил РА, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 19 387, 22 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 10 487, 29 лв., като е намалил размера на начисления данък на 5 373, 41 лв. и размерът на лихвите за забава на 2 729, 37 лв. Присъдени са и разноски на страните съразмерно отхвърлената, респ. уважената част от жалбата.

За да постанови този резултат, АС - Пловдив е приел, че РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в редакцията, действаща от 01.01.2013 г./, в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията.

Във връзка с материална законосъобразност на РА, съдът е формирал следните изводи:

1. Приел е, че РА е законосъобразен, в частта относно определените допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 5 373, 41 лв. и лихви в общ размер на 2 729, 37 лв., тъй като е доказано от данъчните органи наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК / укрити приходи/, за провеждане на ревизията по особения ред. В тази насока съдът е приел, че тезата на приходната администрация за реалността на доставките по неосчетоводените от ревизираното лице и подписани от него фактури, е доказана от осчетоводяването на фактурите при доставчиците, обясненията на управителите на доставчиците относно механизма на доставките, и наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да доставят стоки от вида на фактурираните. Приел е за установено по делото, че доставките се извършвани от доставчиците на ревизираното лице с транспортни средства на доставчиците, като последните разполагали със собствени МПС и кадрови ресурс, както и са разплатени в брой по получаването на стоките. Тези обстоятелства, наред с безспорно установения факт със заключение по назначена СГЕ, че фактурите са подписани от управителя или от лице, наето по трудов договор от ревизираното лице обосновавали извод за реално предаване на стоките по подписаните фактури. А въз основа на прието по делото заключение по назначена ССчЕ, което е установило размера на данъчната основа за облагане и дължимия ДДС при включване на всички подписани фактури, съдът е обосновал правни изводи за законосъобразност на РА в частта на установени задължения за ДДС в общ размер на 5 373, 41 лв. и лихви в общ размер на 2 729, 37 лв.

2. Приел е, че РА е незаконосъобразен, в частта на установените задължения за ДДС над 5 373, 41 лв. до размера на 19 387, 22 лв., и лихви над 2 729, 37 лв. до размера на 10 487, 29 лв., тъй като не е доказано от данъчните органи наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, доколкото спорните фактури, за които със заключение по назначена СГЕ е установено, че не съдържат подпис в графата „получател“ или не са подписани от управителя или от лице, наето по трудов договор от ревизираното лице, при липса на други доказателства за получаване на стоките, изходящи от ревизираното лице не удостоверяват действително извършени доставки на стоки. Обосновал е равни изводи, че само въз основа на доказателства, изходящи от доставчиците при липса на документи, подписани от получателя по доставката не може да се приеме за доказано получаването на стоките по процесните фактири и от там наличието на неотчетени продажби на стоки по неподписаните и неосчетоводени от ревизираното лице фактури.

Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поддържани от касаторите.

По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП:

За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяване на дължими данъци, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизията по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органите по приходите в условията на пълно доказване.

За да се приемат за доказани констатациите на приходната администрация за наличие на данни за укрити приходи от продажби на стоки по неосчетоводени фактури - основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, в тежест на приходната администрация е било установяването на релевантните факти за получаването на стоките по издадените от доставчиците фактури. Това е така, защото издаването на фактурите от процесните доставчици би представлявало предпоставка за укрити приходи само, ако за ревизираното лице е било налице задължение да ги осчетоводи, т. е. ако са били налице предпоставките по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС. В данъчната практика константно е разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик.

В настоящия случай, не е било спорно, че [фирма] е регистриран по ЗДДС и през ревизирания период е извършвал търговска дейност – търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Не е било спорно също обстоятелството, че за отчетния период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си посочените в РД и РА фактури, издадени от доставчици с предмет на доставките - цигари, хранителни нехранителни стоки.

Спор е формиран по въпроса за получаване на стоките по неосчетоводените фактури от ревизираното лице.

Настоящата инстанция счита, че само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи - цигари, различни видове хранителни и нехранителни стоки, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано получаването на стоките по неподписаните от управителя или от лице, наето по трудов договор при ревизираното лице, неосчетоводени фактури, тъй като събраните по делото доказателства изхождат само от доставчиците, но не и от получателя по процесните доставки. Безспорно е установено по делото, че доказателства за предаване на стоките по неосчетоводените фактури не са събрани по делото. От обясненията на управителите на доставчиците е установено, че предаването на стоките е ставало в обекта на получателя, като се издава единствено фактура и касов бон, а документи за предаване на стоките не са подписвани. Обоснован е извода на съда, че само въз основа на обясненията на доставчиците и представените от тяхна страна при извършените им насрещни проверки фактури, доказателства за осчетоводяването на фактурите и доказателства за наличие на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не може да се приеме за доказано получаване на стоките по процесните фактури от сочения в тях получател.

С оглед изложеното, правилно първоинстанционния съд е приел за недоказано получаването на стоките по неподписаните и неосчетоводени от ревизираното лице фактури, поради което не е доказано наличието на неотчетени продажби на стоки по тези фактури.

По изложените съображения, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно в тази му част, следва да се остави в сила. По касационната жалба на [фирма]:

Правилно е разрешен спорния по делото въпрос относно получаването на стоките по неосчетоводените фактури, за които със заключение по назначена СГЕ е установено, че са подписани от управителя на ревизираното лице или от работник, нает по трудово правоотношение. Задачата на експертизата е включвала изследване на всички фактури, които имат подпис на получател, като видно от заключението фактурите, които са подписани от управителя на ревизираното лице или от наето по трудов договор лице към ревизираното лице са изрично посочени в заключението. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но в случая, този реквизит се явява от съществено значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, с оглед обстоятелството, че липсват други съпровождащи доставката на стока документи. Обоснован е извода на съда, че факта на подписване на фактурите от получателя по доставката, ведно с установените при ревизията факти за осчетоводяването на фактурите при доставчиците и установения по делото механизъм на доставките доказва, че стоките по тези фактури са получени и реализирани, но фактурите не са отразени в счетоводството на ревизираното лице и приходи от продажби не са отчетени.

Обоснован е и извода на съда относно установения размер на дължимия ДДС и лихви въз основа на приетото по делото заключение по назначена ССчЕ, което е установило размера на данъчната основа за облагане и дължимия ДДС при включване само на подписаните от получателя и неосчетоводени от него фактури.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на [фирма] е неоснователна, а решението на АС - Пловдив, в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 626/21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2026/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.