Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Л. Х. срещу решение № 6459 от 25.10.2016 г., постановено по административно дело № 6012/2016 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му на заповед № 513з-3146/22.04.2015 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена ведно с всички законни последици.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител и в представени също от процесуален представител писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е постановено от АССг след надлежно сезирани с жалба против индивидуален административен акт, какъвто е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служител в МВР от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от нея, в рамките на предоставената му компетентност, при което е валидно и допустимо.
Същото обаче е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост.
Съдът е изяснил спора от фактическа страна, но въз основа на правилно установена фактическа обстановка е извел неправилни изводи.
Вярно е, че няма спор между страните, че именно директорът на СДВР е компетентният по чл. 204,...