Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Ж. Ж., срещу решение № 1309/20.07.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1020/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402835-091-01/09.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Касаторът заявява трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на оспорения съдебен акт. Твърди, че неоснователно е отречено правото му на приспадане на данъчен кредит с адресирано към него очакване от администрацията да установи кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, както и транспортът на стоките и без да е доказано участието му в данъчна измама. Изразява общо несъгласие с извършената от съда оценка на доказателствените средства. Заявява убеждение, че са доказани релевантните за отреченото му право на приспадане на данъчен кредит факти, като по доставчици и данъчни документи изброява съпътстващите доставките информационни източници. Иска отмяна на решението и на РА, освен на частта от решението за отхвърляне на оспорването срещу РА относно определените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 10.2.12 г. и м. 07.2013 г. и за лихви за забава. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация - директора на Дирекция „“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив отрича неоснователността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС в общ размер 109 482.79 лева с лихви за забава в общ размер 35 499.17 лева. Предмет на инстанционен контрол не е разрешаването...